Бивша учителка е игуменка на Марянския манастир
Манастирският храм е един от най-старите и най-красивите от северната страна на Стара планина. Отличава се с уникалния си градеж. Майсторите строители навремето не използвали дървена конструкция, а влагали в зидовете и сводовете камък и глина. Така, когато през 1868 г. там избухнал пожар, пострадал единствено иконостасът, който бил от дърво. От иконите пък като по чудо оцеляла само една – на Богородица с младенеца, която и днес може да се види в олтара.
“Не знам дали се дължи на чудо, може и да е, защото се смята, че иконата е спасила манастира. Но и някогашните майстори строители са направили уникален градеж. До началото на сводовете зидовете са каменни и са дебели 1,20 м. Над тях има 70 см земен насип, а самите сводове са от тухлички”, обяснява майка Анастасия.
Жената в черно монашеско облекло уточнява, че в сегашния си вид манастирът е възстановен през 1870 г. Оттогава е и новият иконостас, който е дело на резбари от тревненската школа.
Според легендите манастирът съществувал още по време на Първото българско царство от VIII-IX век. За това свидетелстват намерените там шест капитела от т.нар. Теодосиеви колони, каквито има само в Плиска и Преслав. Четири от находките се намират в Националния исторически музей в София, а две се съхраняват в Марянската света обител.
Майка Анастасия с удоволствие разказва историята на манастира, който е в началото на еленското село Марян, и с гордост показва и други останки, свързани с миналото на храма.
“През 1835 г. жителите на селото решили да построят нова църква на святото място. Вдигнали я само за 6 месеца, а точно на Преображение я осветил гръцкият владика Иларион Критски.
Говори се, че когато майсторите започнали да работят по стария олтар, съхранен през вековете, намерили в него мраморен саркофаг със скелет с евангелие в ръцете, а до главата му – корона.
Двата символа на светската и на църковната власт подхождат само на цар Борис Михаил Кръстител, защото той е единственият монах с царска титла в нашата история. Освен това от историята се знае, че когато се оттегля за втори път от престола, отива в манастир, който е на три часа път от столицата Търновград, между две реки, в подножието на Стара планина. Така историческите хроники описват описват точно този манастир”, реди монахинята и показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг.
С царския гроб е свързана и друга легенда. При градежа през 1835 г. майсторите намерили и баптистериум (кръщелня – б.а.). Той бил широк 3 метра в диаметър, дълбок до коляно и облепен с цветна византийска мозайка. Но мъжете дали клетва да не разказват за видяното, за да не го поругаят иноверци.
“Друга легенда пък разказва, че сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която наричали Хубава Мара, на път за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, искала да остане в манастира, затова дарила всички свои накити в храма. След смъртта на султана тя се върнала по тези места. С красивата царкиня е свързана легендата за името на селото – Марян”, реди сладкодумната игуменка.
Сестра Анастасия дошла за първи път в светата обител преди 15 г. В родния си град Русе работила като начална учителка. Освен това има и музикално образование. Казва, че музикалната дарба сега много и помага при богослужението.
“Никога не съм живяла на село, затова в началото тук ме боляха ушите от тишината. Сега, като ми се наложи да отида до града, бързам да си тръгна, защото шумът ме убива. Отдала съм се на духовните ценности, на вярата и на служенето на Господ”, доверява майка Анастасия.
За да научи цялата история на святото място, години наред се ровила по библиотеки. Историята на мястото е проучвал митрополит Иларион, а събраното той описал в книгата си “Ктиторът”. Миналото на манастира отлично познават и иманярите, които и до днес продължават да търсят съкровища в района. Въоръжени с металотърсачи, те се надяват да попаднат на царския гроб на Покръстителя на българите или на накитите, които оставила царкинята Кера Тамара.
“Идват от време на време момчета и ми обясняват, че имали карта, която им показва къде са скрити съкровищата. После започват да се пазарят с мен и ми обещават половината, ако им помогна да намерят златото. Давам им телефона на митрополията, за да си уредят сделката там. Този подход работи безотказно, защото никой после не се е върнал с разрешение, че може да копае и да търси златото”, твърди майка Анастасия.
“Не чакам да ми хлопат по портата и да ме издирват по стаите на манастира. Като стана сутринта, първото нещо е да отворя вратата на църквата. И така, докато не си легна. Посрещам всеки гост на вратата и разговарям с всички. Идват много деца, което ме прави неземно щастлива, защото, когато им говоря, очите им светят. Не е обречена страната ни, щом има такива очи”, убедена е игуменката.
Балетна сцена
Село Марян е известно и с балетната академия, основана от примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова.
Селското читалище “Наука” е основано през 1900 г , а наскоро вековната сграда е ремонтирана основно с пари от общината в Елена. “Идеята за създаването на читалището била на двамата братя Петър и Коста Кирчеви. Читалищното ръководство е инициатор за първия курс по ограмотяване. През 1953 г. към читалището била открита първата в страната селска детска и четвъртата селска музикална школа. За тях били купени 12 цигулки и 3 акордеона. Първият председател се казвал Никола Никифоров. Той отдал половин век от живота си за неговото изграждане и развитие и оставя за поколенията написаната от него история на Марян. Възрожденецът е дядо на примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова, която при всяко свое идване в селото се отбива при монахинята в девическата света обител. Преди около 5 г. примабалерината заедно със свои колеги откри в Марян балетна школа. “Като на шега бе създадена балетна академия. Моят дядо е родом от село Марян и той е бил един от местните възрожденци, помогнал е както на селото, така и на своите съселяни в онези години. Мисля, че трябва да следваме примера на нашите предци и тяхната любов към родния край. На децата, които идват от цяла България, им харесва много тук. Самата атмосфера на Марян е много задушевна и сред красивата природа на Еленския балкан децата дават всичко от себе си и получават незабравими емоции и преживявания”, твърди Диляна
Земя на герои
Начетената монахиня обаче не пропуска да разкаже историята на еленското село Марян. Селището е останало в историята с кървавата Марянска битка по време на руско-турската освободителна война.
“Казват му “Малката Шипка”, защото в местността са се сражавали 5000 руски войни предвождани от 28-годишният генерал Домбровски и граф Константин Руденовски. Те се изправили срещу 32-хилядната турска армия на Сюлейман паша. На 5 декември 1877 г била решаващата битка по тези места, докато Сюлейман паша бързал за Плевен, за да помогне на Осман паша да удържи града. Почти цялото село е било изпепелено, а според беловласите жители на Марян река Бързица текла с червени води от кръвта на убитите воини”, обяснява майка Анастасия.
За да почетат жертвите от Освободителната война, казашки наследници през 1902 г в Долни Марян са издигнали паметник костница във вид на пирамида. По-късно до него е поставен 9-метров кръст и параклис.
Добави Коментар