Това място в България е обвито в легенди за подземна река и змей, който пази съкровище (СНИМКИ/ВИДЕО)
Височината на скалите достига до 25 m от околният терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Броят на нишите е бил 100, но понастоящем 3 броя са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 35, от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5-6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите не се наблюдава никаква закономерност. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално-изсечени съоръжения. В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-IV в.пр.Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване.
Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели. В близост (на височината преди да се стигне до нишите), се забелязват руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара.
Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 m. Крепостта е изградена без да е използван хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.
Орлови скали са обявени за природна забележителност през 2003 г. Едни от най-характерните за територията на България са групите от скални трапецовидни ниши разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които според доц. Георги Нехризов са основните погребални съоръжения на траките през Ранножелязната епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите с височина до 1 m и дълбочина 40-50 cm, регистрирани са в групи от 3-4 до 100 ниши. Българската археологическа наука е локализирала близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от ниши при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Ардино, Дъждовница, Ефрем, Широко поле, Долно Черковище.
Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Според Николай Генов би могло да се предполага, че в скалните ниши са полагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не е подходящ за трупополагане. Те са на трудно достъпни места и изкачването до тях е във древността е било възможно само с въжета. Генов предполага, че докато скалните гробници са били отредени за владетелите и приближените им, то скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора.
Според българската археоложка проф. Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отворяли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует наподобяващ висящ прилеп. Сред общностите от Каменната епоха е разпространено вярването, че прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“.
Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система. Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.
Проф. В. Фол допуска, че както при дупките в хоризонталните скали, така и при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт, където би могло и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Това е изцяло нова хипотеза за функцията на трапецовидните ниши, която звучи доста правдоподобно в контекста на древнотракийската култура – в деня на своята инициация (т.е. обред на прехода от един статус в друг) младежът да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша. Според местните легенди, под Орловите скали имало подземна река и змей, който пазел съкровище, пише "Уикипедия".