Да направим Бургас център на индустрията, ГЕРБ се увлече по европарите за градинки, инфраструктура и автобуси
- Г-н Кънев, какви са стъпките, които трябва да се приемат незабавно, за да влезе държавата ни в нормален режим на работа след изборите на 26 март?
- Най-важната стъпка е да започне работа правителство. Предполагам, че процесът ще бъде доста труден, тъй като се оформя една много сложна конфигурация в парламента.
Различните социологически агенции дават равни шансове на БСП и на ГЕРБ. Надявам се, че БСП ще победи, и то с доста сериозна разлика, спрямо ГЕРБ. Въпреки това анализите показват, че в парламента ще влязат между 5 и 6 политически сили. Това предполага, че при всички случаи ще се търси решение на правителство с водеща сила БСП или ГЕРБ. И в двата случая ще бъде сложно създаването на Министерския съвет. Засега е ясно, че на този етап коалирането на БСП с ГЕРБ е немислимо.
Българският бизнес и българската държавна администрация имат нужда час по-скоро държавата да заработи с нормално правителство. Доколко това ще бъде успешно, зависи най-вече от депутатите в българския парламент и ръководствата на политическите сили.
Пагубна е липсата на правителство. Неслучайно, когато дойдат предсрочни избори, българският бизнес пищи неистово. Всеки едни такива избори предполагат половин година изгубено време за неработеща администрация, плашливи чиновници, изпаднали в стрес ще бъдат ли сменени, или не. Всичко това не е добра почва за развитието на българската икономика.
- Какво пречи на Бургаска област да се развива, при положение, че регионът има пристанище, магистрала, жп връзка и летище?
- Малко странно е Бургас да не се развива динамично, а на пръв поглед има най-добрите географски дадености, може би по-добри и от София. Бургас разполага с голям залив и добро пристанище, с добра жп връзка, магистрала и летище, а се развива доста по-бавно като промишлен център в сравнение със София, Стара Загора и най-вече Пловдив.
При така наречения БДС стандарт на глава от населението и БВП като цяло Бургас изостава доста сериозно.
Ако в сектор индустрия Варна е приключила 2015 г. с почти 1,5 млрд. лв. приходи, то Бургас е приключил с 990 млн. лв. Ако в сектор услуги Варна е с 3,5 млрд. лв., Бургас е с 2,5 млрд. лв. Известно изравняване има в аграрния сектор, където Варна е с около 150 млн. лв., а Бургас – със 170 млн. лв.
В брутната добавена стойност за индустрията през 2010 г. Бургас приключва с 1 млрд. лв., 2013 г. – с 975 млн. лв., а 2014 г. – с 550 млн. лв. В услугите имаме ръст, тъй като Бургас се оформя като сериозен център и конкурент на Варна в тази област, но изключително изостава в промишлеността.
- На какво се дължи, според Вас, тази драстична разлика в цифрите през годините?
- Според мен, трябва да бъде направен много сериозен анализ от ръководството на Област Бургас и на Община Бургас. Бургас в последните години се увлече в усвояване на евросредства за инвестиции в градинки, инфраструктура и автобуси. Всичко това е правилно и е чудесно, но само с усвояване на евросредства един град не може да се развива. Държава без промишленост е колония, а град без промишленост е център на услугите. За съжаление Бургас изпадна в тази ситуация – не се инвестира в последните години.
От 2000 година насам в града трябваше да се започне да се работи сериозно за индустриална зона, заедно с инфраструктура и създаване на условия за нормален бизнес. За съжаление това го направиха ръководствата на София, Пловдив и Стара Загора, но не се случи тук. В това отношение трябва да се вземат бързи и спешни мерки.
Мисля, че в тази посока големият джакпот може да бъде развитието на бившето военно летище в Равнец като нов и голям индустриален център.
- Какви ангажименти поемате сега, за втори път сте водач на листата на „БСП за България” във Втори МИР – Бургас?
- В миналия парламент бях председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и мисля, че имам достатъчно ясна представа особено в областта на туризма, който е структуроопределящ за Бургас като град и за цялата област. Няколко неща са изключително важни и ще продължа да работя по тях.
С всички политически сили постигнахме съгласие, че ще продължим да работим по запазване на новосъздаденото Министерство на туризма. След като за един отрасъл твърдим, че дава над 10% от БВП на държавата, то категорично трябва всички да запазим структурата, която отговаря за него и която е законодателната защита на сектора.
Мисля, че отново трябва да се върнем и в Закона за туризма и Закона за концесиите да се помисли за преференции към общините за получаване на плажовете на концесия в сравнение с останалите частни инвеститори.
Третото е пътят Сарафово – Слънчев бряг, където в момента останаха три отсечки. Обхода на Поморие, където предстои отчуждаването и ще има много тежка археология и най-вероятно трасето ще остане за 2018 г. Разговарях с Агенция „Пътна инфраструктура” и по тяхна последна информация нещата стоят така.
На второ място е Обходът на Ахелой, където е приключило отчуждаването, платено е и са утвърдени проектите. На трето място е самата отсечка Поморие – Ахелой. По вторите два проекта ще се започне да се работи още тази година, а Обходът на Поморие остава за догодина. Това предполага, че през 2019 г. трябва да имаме завършен път.
Малко ми стана смешно, като видях вчера на един плакат изтипосано: „ГЕРБ Ви обещава четирилентовия път!” Въобще с някои от обещанията на ГЕРБ ми става малко странно, защото с тях или без тях това ще стане.
летище в Равнец в голям индустриален парк
Поел съм ангажимент да намерим решение заедно с колегите от другите парламентарни групи по темата „Ченгене скеле”. Това е невероятно сложна кауза – да придадеш законна форма на нещо, което е абсолютно незаконно, и е доста сложна процедура. Мисля, че сме на правилния път с „кмета“ на Ченгене скеле.
Изключително напрежение има по Закона за рибарство и аквакултури. За съжаление дивотиите, които се направиха по времето на първия мандат на ГЕРБ, когато се прие закон-недоносче и който не успяхме през втория мандат на ГЕРБ да променим. Пълен абсурд е изискването в момента във всяка рибарска лодка, независимо дали тя е 4 метра, или 40 метра, да има касов апарат, хладилници, два броя дневници и всичко друго. Това е едно от нещата, които трябва заедно да решим. Поел съм този ангажимент и ще работим по него.
За пътя Царево – Малко Търново не знам какво са обещавали колегите от ГЕРБ, че уж щели да решат проблема. Истината е, че миналия мандат два пъти получавах официални отговори от трибуната в Парламента от министър Лиляна Павлова, че няма пари за този път. А той е изключително важен, защото отваря Странджа за туристите от Черноморието. Не може една отсечка от 50 км да спира развитието на този регион. Там има два варианта – с 5 млн. лв. да се направи сериозно изкърпване и укрепване или с около 20 млн. лв. да се направи нов, хубав и добър път. По кой от тези два пътя ще тръгнем, не мога да кажа. След изборите това ще бъде една от основните задачи. Нека някои колеги депутати от ГЕРБ да не обещават нещата, за които три години не си мръднаха пръста да ги свършат.
Изключителен проблем ни е пречиствателната станция на Ахтопол. За това също съм поел ангажимент. Ахтопол и Синеморец са единствените населени места към момента по Южното Черноморие, които нямат пречиствателна станция. Причините са много и субективни и трябва да променим това.
Изключително впечатление прави голямото разслоение в стандарта на живот за черноморските общини и тези във вътрешността на Бургаска област. Това е нещото, което веднага впечатлява външния човек. Бургас е разделен на две зони – богатите черноморски общини и едва оцеляващите общини от вътрешността на областта.
Последното, което ми прави много силно впечатление, е темата справедливост. На всички срещи, които провеждаме не с партийния актив, а с гражданите и най-вече с гилдиите и браншовите структури има едно огромно недоволство от липсата на справедливост от управлението на ГЕРБ в последните години. Хората искат промяна в Закона за рибарство, в разпределението на таляните, в разпределението на концесиите – за дърводобив, за ловните стопанства, концесиите на плажовете. Притеснявам се, че една дълго притискана пружина на народно недоволство от несправедливи решения в един момент може да тръгне обратно нагоре, ако ние политиците не вземем никакви решения.
- От какво друго се оплакват гражданите и хората от гилдиите на тези срещи?
- Последно имахме среща с учителите. Те се оплакват от новия Закон за образованието. Аз съм песимист, че той носи някакви позитиви за развитието на нашето образование. БСП пое ангажимент в лицето на Корнелия Нинова, че едно от първите неща, които ще направим, е да преработим закона или изцяло да го отменим. Пълен абсурд е да не можеш да изгониш никого от час, да ти е забранено да пишеш 2-ки, да не можеш да накажеш никого, да нямаш право да оставиш някого да повтаря клас. Има неща, които са абсурдни.
Като добавим и че в момента 40% от децата под 16-годишна възраст в България са функционално неграмотни, за половината от учениците от 1 до 3 клас българският език не е майчин, българските деца учат най-малко в Европа, най-късно тръгват на училище и най-малко стоят в клас заради най-големите ваканции. В 1 клас българското дете стои 400 астрономически часа в училище, румънското – 600 часа, френското – 800 часа, а в Люксембург – 1000 часа. Учебната година средно у нас е 185 дни, а в Европа – 200 дни. Накрая какво излиза – всяка крушка си има опашка. Не може да се оплакваме, че децата ни са неграмотни и нямаме добри професионални кадри. В образованието не всичко е въпрос на пари, а и на стратегия и държавна политика. Ако не инвестираме в образованието, ще стигнем до любимата ми стара приказка, че непрекъснато купуваме ноу-хау и продаваме don’t know.