БСП е печеливша в кампанията, ГЕРБ са с по-голям електорален резерв, патриотите са много променени

Румен Радев и Слави Трифонов може да имат ключова роля след изборите, смята политологът Първан Симеонов

Ключови думи: Първан Симеонов, Бойко Борисов, Слави Трифонов, Елена Йончева, Марешки, Обединени патриоти, ГЕРБ, БСП, избори, Турция, ДОСТ, ДПС

Първан Симеонов е политолог и директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл”. Потърсихме го за анализ на политическата ситуация по-малко от две седмици преди предсрочните парламентарни избори на 26 март.

- Г-н Симеонов, вече започна ли да се прояснява кой ще е победител на тези избори?
- Не! (смее се) Първо, има цели две седмици. Второ, напрежението се повишава. Виждат се и едни междудържавни закачки, които не вещаят най-спокойната кампания. Трето, въобще не е изключено някоя от партиите да смени своята кампания. Знаете, че често в последните десетина дни се сменя дори лайтмотивът на цялата кампания, защото се вижда, че има грешки, или по някаква друга причина. Т.е. от днешна гледна точка нямаме яснота кой ще бъде фаворитът на българите на 26-и март. Да не кажа, че може и да няма ясно изразен фаворит. Защото какво значи „печелене на избори“. Ако печеленето е с минимална преднина, не е много печелене.

- Ако трябва все пак, на кого бихте заложили?
- Не, не би било сериозно, защото това не е хазарт. По няколко причини трябва да бъдем сериозни. Първата и най-важна е, че ситуацията е тежка в геополитически и регионален план. Въобще не е хубаво да подхождаме несериозно – това са едни от най-сериозните избори в най-новата ни история. Второто много важно е, че досега кампанията беше тихичка, а сега изведнъж ще се появи „шум в залата“. А след изборите брожението може да е доста сериозно, защото може да се окаже, че съставянето на правителство не е толкова лесно. За след изборите остават и още няколко въпросителни. Първо – ако по някаква причина не се състави правителство, кое ще се предпочете? Дали бързо да се ходи на нови избори, или пък да се измисли някакъв стабилизационен вариант? Второ, този стабилизационен вариант може да бъде в някакви широки формати – програмни, експертни и всякакви такива неща, които знаем. Трето, много интересно е каква ще бъде ролята на президента Радев и на сегашния служебен кабинет в този пъзел, защото аз имам усещането, че този служебен кабинет е с амбицията да бъде повече от служебен кабинет. Действа с доста сериозен замах и не е изключено при определени обстоятелства да му се наложи да поостане в един или друг вид. Друго много важно е да се види дали ДПС ще успее да стане приемливо. Това е курсът, който ДПС са взели – те просто казват „ние сме добрата опция в сравнение с ДОСТ, ние спасяваме България, ние привлякохме националисти“. ДПС се опитва бързо да се национализира и да стане приемливо в някакъв стабилизационен управленски формат. Пето, много важно е какво ще прави Слави Трифонов. По изказванията на Бойко Борисов усещам, че той като че ли наистина е решил да се солидаризира с исканията на Трифонов и да хване тази вълна. Съжалявам, че трябва да го кажа, но от политическа и научна гледна точка това е популистка вълна. Иначе – цялото ми уважение към всеки един референдум. Но популизмът е легитимно политическо оръжие и не обиждам никого. Борисов е решил да хване тази популистка вълна и да заиграе с тази тема. И още – не е ясно дали на някой няма да му хрумне, ако резултатът от изборите не му хареса, да каже, че изборите са били нечестни, защото няма машини. И последно в моя списък – дали някой няма да си науми да повтаря 2013-та и да каже – мъчен избор, мъчат се да правят някакви тежки компромиси и ние въставаме срещу тия тежки компромиси. Точно както се случи 2013-та – направи се едно ултракомпромисно правителство, уж с ограничен мандат, уж програмно, уж да стабилизира и да разчисти нещата, давайки път на друго правителство... И в момента, в който се опита то да бъде „пълнокръвно“ правителство, хората скочиха срещу него по един конкретен повод. И най-вероятно протестите после загубиха част от своята автентичност, но това е друга тема. Но вижте колко неизвестни има в тези избори и всички те предстоят някак си след изборите. Това обаче важи, ако избирателят направи така, че съставянето на правителство да е трудно. Но негово величество избирателят има още цели две седмици да реши изборите в една или друга полза. Затова не бих се обзалагал – защото последното, което бих искал, е да говоря хазартно за толкова важни неща.

- Коя партия до момента успява да спечели най-много от кампанията?
- Първо, кампанията не е една и тя започна още на президентските избори. Очевидно печелившата засега партия от цялата тази история е БСП, защото успя да свали близо двойна разлика с ГЕРБ и в момента сред твърдите избиратели дори е с едни гърди пред ГЕРБ. Второ, ГЕРБ продължава да е партията, която има по-голям резерв, по-голям потенциален електорат. Въпросът е дали ще го мобилизира. На президентските избори не можа. Излязоха 1,2 – 1,3 милиона души, които се числят към привържениците на ГЕРБ, но 50-60% избраха Цачева на първия тур. Т.е. привържениците на ГЕРБ ги има, но дали ще гласуват за ГЕРБ (смее се) ... е друг въпрос. Трето, патриотите спечелиха страшно много на първата фаза от кампанията, а именно - на президентските избори. Сега са много променени, те почти не говорят. Смирени са, казват – давайте да сядаме да преговаряме всички основни партии. Вероятно правят сметка, че може да се стигне в един момент до техен мандат. И те говорят за програмни варианти, казват, че ще преговарят с всички национално отговорни партии и т.н. И пак казвам – ролята на президента ще е много голяма, защото в такива смутни времена именно президентът става център и той затова е облечен в цялата тази легитимност на мажоритарния вот. ДПС трябва да видим след изборите какво е спечелило и какво е загубило, защото загубата от появата на ДОСТ може да проличи чак тогава. Ужасно важно е дали ДОСТ ще влезе в парламента, но не по-малко важно е каква щета е нанесло на ДПС. Защото може и да не влезе в Народното събрание, но може да отслаби решително ДПС. Марешки от днешна гледна точка ще влезе, но там като че ли не виждам някаква особено ярка заявка. Напротив – там големият проблем ще е вотът за Марешки да стане вот за партията на Марешки. Това е трудна задача. И една от големите въпросителни на тези избори е дали реформаторите ще останат над чертата. Те носят инерцията, марката, прагматизма, но могат да го направят само при силна работа. Ако трябва да обобщя - кой е печелившият от всичко случващо се в последните месеци, очевидно печелившият не е точно ГЕРБ, защото трайно свикнахме с мисълта, че ГЕРБ и БСП са с изравнени сили. А само допреди няколко месеца по инерция бяхме убедени, че ГЕРБ води, кажи-речи, двойно. Така че БСП е печелившата. А и БСП засега определя дневния ред, тя държи инициативата в тази кампания. Забележете как върви кампанията – БСП казва нещо, а час по-късно ГЕРБ дава един брифинг и нещо отговаря. Малко е като ехо на БСП. В същото време обаче ГЕРБ обикаля страната, което пък е плюс и говори за реализъм на обещанията. Вади по-подготвени експерти, което също е плюс. Но все-таки - говори втори, а БСП говорят първи.

- „Обединени патриоти“ и Марешки могат ли да повторят процентите от президентските избори?
- Това са различен тип избори. Едно е да гласуваш мажоритарно за някого – примерно за Марешки, друго е да гласуваш за примерно шефа на негово търговско предприятие в някой окръжен град. Така че не е най-лесната задача, но ужасно много зависи от това какъв ще е тонът на кампанията в последните дни. Защото ако настъпи остра етнизация на кампанията – говорим за Турция и не-Турция, тогава въобще не е изключено патриотите да получат допълнителен тласък. Но тласък може да получи и всеки, който говори по темата, която всъщност е изключително важна и в европейски контекст. А ние през това време намираме за удачна кампания да говорим взела ли е Елена Йончева някакви пари, или не е взела. Просто имам усещането, че ГЕРБ лекичко подценяват важността на момента, но това е друга, отделна тема.