Единственият българин с „Оскар“: Спал съм на пода от умора, а парите не са важни (ВИДЕО)
Имало е нощи, в които не съм се прибирал, а съм бил толкова уморен, че съм спал на пода до бюрото. Това каза пред камерата на Нова телевизия програмистът Владо Койлазов, който спечели „Оскар“ за технически принос в киноиндустрията, защото е написал как по най-бързият и реалистичен начин да се генерират изображенията на компютър. Нашият софтуер симулира фотоапарат във виртуален свят, обясняват Владо и съдружникът му Петър Митев.
„Ние винаги сме били никой от България. Все пак 15 години пот дават някакъв резултат. Някой ни е забелязал. Хората се оценили, че нашият принос е допринесъл за развитието на киноиндустрията и то сериозно“, добавя Койлазов.
Владко от България не е нарицателно за аутсайдер, каза в началото на интервюто Миролюба Бенатова.
38-годишният русенец е завършил информатика в Софийския университет. До университета е програмирал без компютър. Учил се е в кръжок и е трупал умения с четене на книги.
Владко от Русе и Петър от столичния квартал „Младост“, който също е програмист, са съдружници от 20 години. Парите са последното, за което говорят.
„Те никога не са ми били стимул. Когато започнахме с Петър, парите стигаха да си плащаме наема за офиса и за квартирата“, разказва носителят на „Оскар“.
По данни от 2015 г. фирмата на Петър и Владимир е с над 25 млн. лева приходи, от които близо 6 млн. лева печалба.
„Започнахме в един апартамент в „Младост 1А“. Баща ми даде пари за първия скъп компютър, който купихме“, разказва Петър.
За 160 филма знаем, че има наш отпечатък, но са доста повече, защото за много не знаем, добавя Владо. Когато някой трябва да скочи от една кола, това може да стане с помощта на компютър и да изглежда така, сякаш наистина се случва, обяснява той.
Петър видял Владо да играе на компютър в зала на университета.
„Той дойде и ме пита дали искам да правим нещо заедно, а аз му отговорих с „Не“. Бях решил, че ще уча и нямах време за други неща. Минах втори курс и той пак ме пита, а тогава му отговорих с „може би“, разказва Койлазов.
„В началото майка ми ме записа на един курс по програмиране, на който ми обясняваха какво е компютър. Имаше една книжка „Аз програмирам на 9 години“, която изядох с кориците. Не съм бил най-добрият, но знаех, че каквото искам, ще го направя, ако имам достатъчно време“, споделя Владимир.
Петър Митев пък сподели, че когато е бил в 10-ти клас, му са преподавали хора, които знаели по-малко от него. За малко да реша, че повече няма да се занимавам с програмиране, добавя той.
За мен успехът е да си вдигна краката и да кажа „Няма накъде повече“, разказва носителят на „Оскар“. Това е смъртта, прекъсва го Бенатова, а той потвърждава.
Досега не се е намерил проблем , на който Петър и Владо да не открият решение.
„Следващият път, когато измънкате, че ние българите сме калпави, говорете за себе си! Петър и Владо не са калпави, поне във филмовата академия в САЩ мислят така – че са развили киното и заслужават да останат в историята“, добавя Миролюба Бенатова.