Методи Андреев: Нито Вежди е жертва на комунизма, нито Стефан Цанев - дисидент (ВИДЕО)
Ключови думи:
Методи Андреев, Стефан Цанев, Вежди Рашидов, Коритаров, Димитър Иванов, Гестапото, награда, скандал,
Решението на Стефан Цанев да не приеме наградата „Златен век“ е морално-политическо. Нито министърът на културата Вежди Рашидов има морално право да твърди, че е жертва на комунизма, нито пък Цанев да се прави на дисидент. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия депутатът от ГЕРБ Методи Андреев.
Той бе представен от водещата Ани Цолова като отявлен критик на Държавна сигурност, а журналистът Георги Коритаров - като човек, работил за зловещата репресивна институция на бившия строй.
„Цанев няма право да се прави на дисидент като е написал следното: „Който говори скучно за комунизма, значи говори против комунизма“. Рашидов също е безспорен творец. Не е бил обаче спиран от режима да изнася свои творби във Франция на културните бианалета“, обяснява Андреев.
Решението на именития поет, писател и драматург да откаже да приеме наградата "Златен век" бе оповестено вчера в писмо до министъра на културата в оставка Вежди Рашидов.
"На 6 януари в сайта на Министерството на културата е публикувано съобщение, че на 10 януари ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век", по случай моята 80-годишнина. Благодаря за оказаното внимание, но аз отказвам да приема тази награда", пише в писмото си Стефан Цанев.
Той припомня, че в края на миналата година министър Рашидов връчи същото отличие "на един от висшите началници на Държавна сигурност - най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим" (б.а. бившия директор в Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов).
"Държавна сигурност носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството. Награждаването на един от висшите й ръководители с най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век", означава официално оневиняване на тази репресивна институция и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви. Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този Ваш акт", посочва Стефан Цанев.
В отворено писмо до писателя, Рашидов пък пише: „В случая трудно разбирам какво не желаеш да приемеш, тъй като аз до този момент не съм имал възможността да подпиша за каквото и да е отличие. Зная, че има такова предложение и съобщение за него, но то още не е стигнало до мен. Така че, скъпи приятелю, няма още факт, а едно нещо може да се приеме или откаже, когато е факт”.
„Стефан Цанев има леля, убита от комунистите. Тя бе наградена посмъртно от най-добрия президент на прехода Росен Плевнелиев преди месец. А Цанев възхвалява убиеца й с поемата си за лайпцигския процес“, коментира Андреев.
Той изтъкна, че по онова време Гестапото не е бил голям шеф на ДС. „Не е възможно обаче един министър да няма критично отношение към една личност като Димитър Иванов. Тя се превърна в символ на неразградената ДС по време на прехода“, добавя бившият шеф на Комисията по досиетата.
„Димитър Иванов е започнал през 1976 година да работи в Държавна сигурност, а поемата, за която става въпрос, е от 1972 г. Младият Иванов нищо чудно, ако е поетична душа, да е чел това произведение на Цанев и от нея да е получил вдъхновението да работи за комунистическата идея“, заяви пък Коритаров. Гавриш се, прекъсна го водещата.
Той каза, че Стефан Цанев бил най-красивият социалистически поет.
Писателят Захари Карабашлиев пък каза в предаването „Тази сутрин“ по бТВ, че решението на Цанев да откаже наградата „Златен век“ на Министерството на културата е жест, на който трябва да бъде обърнато внимание, а начинът, по който Рашидов му отговори не може да бъде тонът на институция и министър, който уважават себе си и наградения.
„Приемането или неприемането на награда е жест. Великият Стефан Цанев е получавал достатъчно награди, но не това сякаш е най-важното, а отговорът на министъра на културата. На това уважително и изключително добре аргументирано решение беше отговорено на „ти“, на „приятелю“, на „ти не отказа, когато ти разписах една друга награда с парично възнаграждение“... Пак се намесиха парите и това се овъртоли в един аверско-менторски тон, което не може да бъде тонът на една институция и един министър на културата, който уважава себе си и човека, на когото присъжда тази награда“, коментира Карабашлиев.