Историческото Парижко споразумение влиза в сила от днес
В контекста на планираните национални приноси, това е сигурен знак, че политиката по изменение на климата е на дневен ред във всяка държава. Споразумението цели да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2°С спрямо прединдустриалните нива, като се продължат усилията увеличението й да не надвишава 1,5°С. Приемането на тази цел не носи допълнителни задължения за България спрямо вече поетите в рамките на ЕС. Всички анализи, на база на които се основава рамката на политиката по изменение на климата на ЕС до 2030 г., са направени, отчитайки целта от 2 градуса.
Евросъюзът е сред най-амбициозните участници в политиката по изменение на климата, като до 2030 г. е приел да намали емисиите на парникови газове с 40% спрямо нивата от 1990 г, а приетата от ЕС вътрешна дългосрочна цел за съкращаване на емисиите на парникови газове е 80-95 на сто до 2050 г., спрямо нивата им през 1990 г. В този смисъл приемането на Парижкото споразумение не предпоставя повече задължения от тези, които Съюзът вече вътрешно е поел.
Задълженията на България произтичат от вътрешноевропейското законодателство, което има правнообвързващ характер, а не пряко от Споразумението от Париж. Задълженията, които бизнесът следва да изпълнява в периода след 2021 г., ще произтичат от европейското законодателство по климат и енергетика. Към момента се преговаря по ревизията на Директива 2003/87 за Европейската схема за търговия с емисии и новия Регламент за споделяне на усилията. На ниво ЕС се договарят конкретните параметри на целите, които страните ще изпълняват до 2030 г.
На 2 декември 2016 г. ЕК представи т. нар. Зимен пакет – осем законодателни предложения на Европейската комисия в областта на енергетиката.
В тази връзка през 2017 г. трябва да се разработи Национален план по енергетика и климат 2020- 2030 г., с хоризонт до 2050 г., който да очертае енергийната политика на страната в изпълнението на целите на Енергийния съюз. Добави Коментар