Удобната война на Ердоган
И без това президентът Реджеп Тайип Ердоган беше ангажирал службите за сигурност в кампания срещу сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), организирала въоръжен бунт срещу Анкара. Сега когато съветниците на президента призовават за отмъщение, мирното решение на конфликта изглежда практически невъзможно.
По време на срещите си със 155-те ранени в неделя, Ердоган ясно декларира плановете си да действа с военна сила срещу ПКК, чието подразделение пое отговорността за атентата в събота.
"Народът ни не бива да има никакви съмнения - ще продължим докрай борбата си срещу терора. Поели сме по този път на живот и смърт", заяви той, като нарече атентаторите "измет".
Вътрешният министър Сюлейман Сойлу дори обеща, че "ПКК ще е напълно унищожена" до април 2017 г., без да обясни защо сочи точно тази дата.
По данни на властите - отрядите от атентатори-самоубийци към групировката "Ястреби за свободата на Кюрдистан" са организирали общо 6 терористични акта през последната година. При тях са избити 79 души, повече от половината от които са цивилни. Целита на терористите са в Истанбул, Анкара и Бурса - все градове извън кюрдския югоизток.
Поемането на отговорността за атентата от 10 декември в Истанбул също носеше предупредително послание - ако турската държава ги преследва в югоизтока, бунтовниците ще продължат да водят борбата си в останалата част от страната.
Вместо да успокои бурята, избраният от Ердоган курс допълнително я насърчава.
Без туристи
Клетвите за отмъщение може и да уталожат масовия гняв сред турците, но подобни изказвания от висши държавници не будят доверие от страна на чужденците. Спадът на посещенията на туристи от чужбина в Турция през 2016 г. е значителен. Това отвори огромна пропаст в националния бюджет, застравашаща десетки хиляди работни места в туристическия сектор. Националната валута падна до рекордно ниски нива спрямо еврото.
Въпреки че доскоро кюрдите в турския парламент предлагаха път към политическо решение, управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган използва абсолютното си мнозинство, за да свали имунитета на депутатите от кюрдската Демократична партия на народите (HDP).
В момента 11 от 59-те представители на парламентарната група на Селяхатин Демирташ са в затвора по обвинения, че подкрепят ПКК.
Възможно е обвиненията срещу кюрдските депутати да се докажат в съда. ПКК обаче доминира политиката в кюрдския югоизток на Турция. Арестуването на депутатите обаче ги превърна в герои сред кюрдите (етническото малцинство представлява 15% от населението на Турция).
Много е вероятно репресията срещу HDP да насърчи мнозина да се присъединят към радикалната ПКК.
Атентатът в събота напомня и за многобройните припокриващи се кризи, пред които е изправена Турция. Ердоган реагира на неуспешния опит за военен преврат през юли с мащабна чистка на повече от 100 000 държавни служители - учители, полицаи и войници, които по негови думи са последователи на Фетхулах Гюлен.
Масовите арести на журналисти почти напълно заглушиха публичния дебат в малкото останали независими медии.
През това време турските въоръжени сили се сражават в Сирия, като се опитват да изтласкат "Ислямска държава" от градовете по турската граница, както и да попречи на турското поделение на ПКК ("Отрядите за народна самоотбрана") да запълни вакуума след оттеглянето им.
Ситуацията е изключително опасна, а САЩ са оттеглили активната си подкрепа от операциите, провеждани от Турция.
В събота трябваше да започне парламентарен дебат за ключовата конституционна реформа в Турция.
Проектът трябва да узакони официално новите правомощия, които Ердоган до голяма степен вече е получил със сила. Но атентатът в Истанбул, случил се само четири часа след като партията му внесе законопроекта, осуети каквито и да е дискусии.
Целта на Ердоган е да създадеде "изпълнителна президентска власт" по модела на САЩ и Франция. В турския вариант обаче не се предвижда да има премиер, който си подбира кабинет като във Франция. Няма да има и законодателна власт, еквивалентна на американския Конгрес - т.е. парламент, който да е сравнително равностоен елемент спрямо кабинета.
Резултатът би бил вертикална система без баланс на властите, където главната роля на парламента е да одобрява президентски декрети, или ако успее да постигне мнозинство от две трети, да свиква нови избори.
Твърдата позиция на правителството и заканите за отмъщение може да засилят подкрепата за Ердоган преди референдума през пролетта.
Той използва подобна стратегия, след като ПКК наруши двугодишното примирие през 2015 г., и успя да преодолее голямата загуба на депутатски места на своята Партия на справедливостта. Само четири месеца по-късно бяха свикани нови парламентарни избори, след които партията на Ердоган вече разполагаше с абсолютно мнозинство.
Мерките на Ердоган за обуздаване на медиите след 15 юли провокираха сериозни упреци от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
"Неприемливо е в XX век да съществува подобна страховита ситуация, в която хората се страхуват да изразяват мнението си", коментира Дуня Миятович, представител на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите.
Едно е сигурно: докато правителството в Анкара продължава твърдата си офанзива срещу ПКК, надали ще има особено политическо пространство за национален дебат за основанията, плюсовете и минусите на конституционната реформа.
Опасността от още по-големи репресии срещу новинарските медии в Турция става все по-голяма. Добави Коментар