6 въпроса, които всеки човек трябва да спре да си задава, за да върви успешно напред
Ако настоятелно си задаваме погрешните въпроси, никога няма да получим желаните отговори, пише блогърът Марк за marcandangel. Авторът изброява 6 въпроса, които всеки човек трябва да спре да си задава, за да върви успешно напред. Те са:
1. „Защо не ме харесват”. Най-лошото нещастие, най-тежката самота се състоят в това да се чувстваме несигурни в себе си. Да си мислим, че всеки друг е по-напред от нас самите по някакъв начин. Когато сме в това състояние, не забелязваме стотиците хора наоколо, които ни приемат каквито сме. Виждаме само тези няколко, които не го правят. "Не позволявайте на вътрешната несигурност да ви тормози, притиснати в ъгъла. Не се превръщайте в жертва на самите себе си", казва Марк. "Забравете дали всички ви харесват или не и се фокусирайте върху това да обичате себе си повече", съветва той.
2. „Какво ще си помислят всички?”. Всъщност, когато си задаваме този въпрос, се тревожим не какво ще си помислят другите за нас, а какво ние самите ще си помислим за себе си. А в 99,9% от времето хората, които ни познават, изобщо не мислят за недостатъците и силните ни черти. Не сме в ума им толкова, колкото си представяме. Със заблудата, че хорското мнение е концентрирано в нас, в някаква степен се ласкаем. И си вредим.
3. „Какво липсва?”. Понякога най-големият източник на нещастие в живота ни идва от факта, че продължаваме да си мислим къде другаде можем да бъдем или кой друг бихме искали да бъдем, вместо да оценяваме къде сме и кои сме сега. С други думи, голяма част от това, което наричаме нещастие, е просто недоволство, което произхожда от пренебрегването на красивите аспекти на живота ни, които съществуват всеки ден.
4. „Ами, ако не съм достатъчно добър?”. Страхът, че ще ни победят е това, което гарантира поражението ни. Когато мислим, че не сме достатъчно добри, наистина ставаме такива. Помнете, поражението не е най-лошият провал. Най-лошият е да не опиташ.
5. „Как мога въобще да продължа напред?”. Всеки човек може да живее без хората и ситуациите от миналото. Животът е промяна. Хората и обстоятелствата действително идват и си отиват всеки ден. Някои остават за дълго. Но накрая неминуемо всичко свършва. Това е цикълът на живота. Така трябва да бъде.
6. „Защо аз?”. Ако мислите, че само привилегирована група от хора може да живее страхотен живот, саботирате себе си. Вие сте привилегировани като сте живи и имате възможността да живеете. Ако по-често се събуждаме сутрин и си казваме „Да, днес е хубав ден” и ако повече вечери заключаваме „Да, днес денят ми беше чудесен”, е много по-вероятно един ден да се събудим на старини и да си кажем „Да, живях страхотен живот”. Добави Коментар