Спомени от соца: Как снимките на култовия "С деца на море" станаха атракция за Несебър и Созопол
Ключови думи:
с деца на море, комедия, социализъм, спомени, морски курорти, несебър, созопол, слънчев бряг, георги парцалев, ханска шатра, флагман
Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак … имаше много чар! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища… На пустият плаж „Кабакум“ край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини … а за Поморие даже и песен нямаше още, разказва днес Кирил пред socbg.com.Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела „Фотолюбител“ децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкият тогава Кирил Петров. Сега, почти 45 години по-късно (филмът, по сценарий на братя Мормареви, е от 1972 г.) Кирил е популярен глас от радиоефира. Той е единият от „Тройка на разсъмване” по радио Витоша и отново е с деца на море. Само че не във филм, а в действителност и не с други, а със собствените си отрочета – Иванчо и Марийка.
Всеки зрител помни репликата: „Кире, мери!”, след която малкият герой от филма измерваше разстоянието до обекта, предназначен за снимка. Сега, в епохата на дигиталната техника, това не се наложи. Наред с техническия прогрес обсъдихме с радиоводещият и неизбежните промени около нас и новата ера „с деца на море”.
„Почивката на Черно море, или просто Морето, както го наричахме, през 70-те години беше нещо сакрално! – казва Кирил Петров днес. – Този момент във всяко семейство се обмисляше, обсъждаше и подготвяше с трепетно очакване през цялата година ! Поотрасналите деца, ако имаха късмет, ходеха на „пионерски лагер“ в Бяла, Равда и Обзор, където се влизаше в морето под строй и свирка за пет минути, а по-възрастните – на тогавашния „ол инклузив“ – профсъюзните почивни станции. Авантюристите ходеха на палатка или на квартира с една баня за 12 души и тоалетна на двора, а баровците – на Съни бийч и Златните! Леле, какви курорти бяха това! На фона на развитосоциалистическата действителност тогава в страната, тези два курорта бяха като ярко цветно петно върху скица с въглен! Днес и снимките, и филмите за Черноморието от онова време будят само носталгични усмивки. И все пак … имаше много чар! Несебър и Созопол не бяха туристически атракции, а обикновени рибарски селища… На пустият плаж „Кабакум“ край Варна вместо сегашните хотели имаше тръстика и дюни, а недалеч от брега можеха да се видят делфини … а за Поморие даже и песен нямаше още! Това време няма да се върне, и може би е за добро. Нещата се променят и макар автентичността да е изгубена, днешните възможности за почивка са несравними с „Балкантурист“ от онова време. А и днешните деца, освен делфин в морето, искат и wi-fi на плажа”, констатира неизбежното Кирил.
А на какво го е научило онова далечно лято, когато е снимал „С деца на море“. „Онова далечно вече лято ми отвори очите за нашето Черноморие. Филмът се снимаше в стария Несебър и Слънчев бряг в продължение на цялото лято и доста снимки бяха на плажа! Слънце, море, пясък … мечтаната ваканция за всяко дете. Макар че снимането на филм не е лесна работа, едно дете го възприема повече като игра. Вече се бях снимал в един филм и знаех за какво става дума, но тук имаше много интересни подробности, които научих допълнително, а и снимачните площадки бяха много разнообразни. Научих се и да играя на карти в почивките”, спомня си Кирил. И добавя, че най-яркият му спомен от Георги Парцалев буквално бил огромният златен кръст, който актьорът носел на шията си, както и множеството пръстени. „Той беше много, много добър човек и не се държеше като звезда, а наистина като чичо Манчо! Така си говорехме с него и извън снимачната площадка, само че беше чичо Жоро. След като приключиха снимките в „Ханската шатра“ – сцената с кИбапчетата, Георги Парцалев настоя и ни заведе отново там и я повторихме, само че без камера, като той почерпи всички ни, впрочем той така се държеше и с целия екип”, продължава да си спомня радиоводещият.