България е на водещо място в Европа по сърдечни проблеми, а причините са стресът, солените храни и тютюнопушенето
Д-р Денчев е с 10-годишен преподавателски стаж в МУ - Варна, Катедра Хирургични болести. За този период 20 публикации в български и международни списания и около 30 участия в научни конгреси, конференции, форуми и симпозиуми. От 2009 г. започната процедура за дисертационен труд по Съдова хирургия към МУ - София, Катедра Сърдечно-съдова хирургия. Работи в УМБАЛ „Дева Мария“.
-Доц. Денчев, защо избрахте да учите медицина? От Вашия баща знаем, че първоначално сте искали да станете военен?
-Да, това е така, но това беше по време на прехода, когато бяхме възпитани в духа на съветските традиции, по чийто образец беше съставена и армията. Но след настъпване на прехода прецених, че нещата там са безперспективни за мен и кандидатствах медицина.
-Можем ли да говори, че увлечението към лекарската професия идва точно от г-н Денчев -старши, който е фелдшер?А и брат Ви е невролог?
-Безспорно това е така. Тяхната професия е повлияла на моя избор. Моят баща винаги е искал да станем лекари и е подчертавал че: „Медицината е професия за всички времена“
-Как започва лекарската Ви кариера?
-През 1998 г. завърших във Варна медицина, след което две години работих в Долни Чифлик. След това бях избран от тогавашния ректор на Медицинския университет проф. Темелко Темелков за негов асистент. Първоначално бях с насока пластика и изгаряния под ръководството на доц. Константин Трошев, но след това се преориентирах към съдова хирургия, която беше новосъздадена във Варна като втора такава клиника в областта.
-Защо избрахте съдовата хирургия?
-По призвание и презумпция.
-Кои хора най-често са предразположени към съдови увреждания/заболявания?
-По принцип всички хора са предразположени към сърдечно-съдова заболеваемост. Ако се касае за венозна патология (разширени вени и венозни заболявания), тя засяга повече младите хоратя и е доста по често срещана от артериалната хирургия, която пък е по-сериозна, тъй като България е на едно от първите места по сърдечно съдова заболеваемост, заради застоялост, хипертония, захарен диабет, които увреждат артериите. Други причини могат да бъдат стреса, солените и мазни храни, тютюнопушене, алкохолизъм и др.
-Кога трябва да потърсим помощ? Какви са симптомите?
-При разширени вени, тромбози или флеботромбози, заболявания на венозната система, е необходима консултация със съдов хирург, а при артериалната патология, която е остра и хронична- симптомите могат да бъдат ритъмни нарушения, болки в тази област. В други случаи схващания, изтръпвания, изстивания, побледняване на крайници, но основният симптом е болката.
-Какви терапевтични, микроинвазивни и оперативни технологии прилагате в УМБАЛ “Дева Мария”?
-Наблягаме на ендоваскуларна съдова хирургия (т.е безкръвно да влезем в артериите), а също и балонна ангиопластика и стентирания, там където това е невъзможно да се извърши с безкръвно влизане, се преминава към по-голяма оперативна хирургия и се извършва реваскуларизация посредством байпас.
-Какви са световните тенденции в тази област?
-Световна тенденция е да се набляга на съвременни технологии, на последния конгрес, които беше в Пампорово преди две седмици, където чуждестранни лектори изтъкнаха приоритетите в минимално инвазивната съдова хирургия.
-Д-р Денчев, на 44 години сте, а вече сте доцент. Какво Ви костваше това?
-Дисертация, която съм защитил в София в Националната катедра по съдова хирургия и необходимия брой публикации, но това е нещо, с което се занимавам от млад лекар, тъй като бях преподавател в Катедрата по хирургия във Варна и беше просто една стъпка, която трябваше да довърша.
-Средно по колко операции годишно извършвате?
-Извършвам към 250 операции, от които половината са венозни, половината артериални, които са приоритетни и с по-голям обем на сложност.
-С какви медицински постижения можете да се похвалите?
-Има доста авангардни операции, които съм правил за пръв път в България, но те са описани в предходни публикации, а също съм поставил началото на първата съдова хирургия в Бургаска и втората във Варненска област.
-Като лекар кои са най-важните професионални принципи за Вас?
-Лекарската професия е сложна и важна, а в днешно време много се е комерсиализирала. Колегите ми не бива да забравят, че пациентите са хора, които са дошли да получат помощ от нас, а това е най-важното и трябва наистина с душа и сърце да се работи.