Ивайло Калфин: България трябва да е активна в диалога между ЕС и Русия
„Това са стереотипи. И двете големи партии в България – тази на Бойко Борисов и БСП имат остри вътрешни проблеми. Управляващата партия ГЕРБ има 1/3 от местата парламента. Това на практика е правителство на малцинството и за да оцелее, то трябва да прави отстъпки, компромиси и крачки назад“. Според Калфин тези избори ще са много трудни за ГЕРБ.
На въпрос за Социалистическата партия, Калфин казва, че „по причини, които са известни единствено на нейното ръководство“, тя е отказала широка коалиция за изборите, която трябваше да включи и АБВ. От друга страна, БСП не е номинирала някой от своите лидери, а е посочила неизвестен за широката общественост генерал. „Те се скриха зад независим инициативен комитет, който предложи генерал, което е доста необичайно решение. Той не е политик и основният аргумент на социалистите е, че не е участвал във вземането на решения през последните години.“, казва Калфин.
Страстта към военните
След като ГЕРБ предлагат вицеадмирал за вицепрезидент, EurActiv пита Калфин какво е това увлечение на българските партии към военните, припомняйки че самият Бойко Борисов е генерал от МВР. „В демократичните страни, когато властта се поема от генерали, това обикновено означава държавен преврат“, отговоря шеговито Калфин. „Генерал от МВР за премиер и генерал от въоръжените сили за президент, би било прекалено много за България.“
Запитан защо е решил да се кандидатира за президент, Калфин припомня, че АБВ е положило усилия за формиране на широка коалиция от лявоцентристки и центристки партии и изразява съжаление, че след 3 месеца преговори, социалистическата партия в крайна сметка е решила да тръгне по собствен път. По този начин АБВ стига до решението да участва в изборите.
Помолен да коментира участието си и в предишен вот, кандидатът за президент казва: „Вярно е. Кандидатирах се на предишните избори за президент и загубих с малка разлика.“ От изданието припомнят, че през 2011 Калфин получава 47.4% от гласовете, срещу 52.6% за сегашния президент Росен Плевнелиев. „Тогава Калфин беше кандидат на БСП. По-късно той я напусна, заради „политическия компромис“ за управление с правителство на малцинството с подкрепата на екстремистката партия Атака“, коментират от EurActiv.
„Обикновено на президентски избори в България проучванията не са показателни, защото хората отговарят според партийната си ориентация, но гласуват мажоритарно“, коментира още Калфин.
Ролята на медиите
Попитан как смята да се състезава с две големи партии, които имат много голям медиен ресурс, Калфин се признава, че за малка партия е много по-трудно да си осигури адекватно присъствие в медиите. „Участието в медиите изисква значителен финансов ресурс. Това не е проблем само за медиите в България. През последните години медиите в Европа страдат от недостиг на средства и приходи от реклами. Предизборната кампания е златно време за медиите “, казва той, като добавя, че това е лош знак за демокрацията.
Като друг проблем на българските медии Калфин посочи ангажимента на много от техните собственици в различен бизнес, което често ги прави пристрастни.
На въпрос дали ГЕРБ отказва политически дебати между кандидатите, Калфин отговаря: „Не само управляващата партия – двете най-големи партии избягват дебатите. Ще се съгласят на много малко, до края на кампанията. Бягството от дебати поставя цялата кампания в сянка.
Запитан за резултатите от многото изоставени енергийни проекти, заради които България плаща глоби на Русия, Калфин изразява съжаление, че България е „загубила ролята в региона, която е имала преди 2009 г.“, включително за влошените отношения с Русия. Екипът на EurActiv коментира, че в интерес на истината, отиващият си президент Плевнелиев на няколко пъти направи самоцелни изявления, които не донесоха нищо, освен че изостриха отношенията между България и Русия. В сравнение, Борисов е много по-премерен, като например отклони идеята за засилено присъствие на НАТО в Черно море, която беше обявена от Плевнелиев в Украйна.
„Ние не сме заплашени в Черно море и няма нужда то да се превръща в театър на засилено военно напрежение“, заявява Калфин и добавя, че когато президентът и министър-председателят говорят различни неща, „България отслабва на международната сцена“.
Запитан дали неговата политическа сила може да бъде наречена про-руска, доколкото коментаторите разделят партиите в България на про- и анти- руски, той каза: „Това разделение на про- и анти- е абсолютно безсмислено. За съжаление в България ние много обичаме да се разделяме по различни показатели. У нас обаче няма място за разговор на „русофили“ и „русофоби“. България има своите национални интереси и част от тях е да поддържаме добри отношения с Русия. Добрите връзки с Русия обаче не трябва да се възприемат като противопоставяне на членството ни в ЕС и НАТО.“ Към това Калфин добавя, че именно България би трябвало да е инициатор на разговор в рамките на ЕС за необходимостта от стратегическо партньорство с Русия. Според него, последното нещо, от което Европа има нужда, е допълнително напрежение с Путин. „Конфронтацията с Русия може да е в интерес на държави, които са далеч от Европа, но за нас тук тя не е от никаква полза“, казва той. Добави Коментар