Социалистическата партия в Испания е пред разпад
Испания е управлявана от края на декември 2015 г. от правителство, което може да решава само текущи задачи. При нормални условия след парламентарните избори се организира заседание, на което депутатите гласуват доверие на нов кабинет, съставен от партията победител, и законодателният орган започва работа.
На изборите на 20 декември десницата излезе начело, но без абсолютно мнозинство, което я задължи да търси съюзници. Но другите партии й препречиха пътя и обявиха, че няма да й дадат властта. Лидерът на социалистите Педро Санчес си пробва късмета, но бе блокиран от десницата и от големия си противник от радикалната левица "Подемос".
Избирателите бяха свикани отново пред урните на 26 юни. Десницата взе надмощие, като увеличи местата си в 350-местния парламент от 123 на 137. Лидерът й Мариано Рахой опита да състави правителство на малцинството, но получи отговор "не" от 85 депутати от социалистическата партия, "Подемос", националисти и народни представители, борещи се за независимост на регионите, които представляват. Ако не бъде излъчен кабинет до 31 октомври, трябва да бъдат насрочени нови избори за средата на декември. Това ще бъде трети вот за по-малко от година, което е световен рекорд според испанското външно министерство.
Испанската социалистическа работническа партия, най-старата партия в Испания със 137-годишна история, преживява рядко срещана криза. Санчес, който бе избран за партиен председател през 2014 г., понесе удар в сряда с колективната оставка на 17 от 35-те членове на ръководството на социалистите, искащи неговото отстраняване.
Неговите противници, сред които и шестима влиятелни регионални лидери, го обвиняват за историческите загуби на партията на парламентарните избори от декември 2015 г., от юни 2016 г. и на регионалните избори в Галисия и Страната на баските в неделя. Социалистите са разделени по въпроса за стратегията с политическия блокаж в Испания: някои искат партията да позволи на Рахой да управлява и да бъде в опозиция.
Появата на ляворадикалната "Подемос" е отговорна за това поражение: създадената през 2014 г. формация на Пабло Иглесиас спечели симпатиите на социалисти, разочаровани от своите лидери, смятани за твърде близки до върхушката и обвинявани, че са въвели първите мерки за строги икономии в Испания.
В "Подемос" също има неразбирателство между привържениците на по-умерената визия, чието въплъщение е човекът номер две в партията Иниго Ерехон, и по-радикалните, представлявани от Иглесиас. Историческата зелена/комунистическа партия Обединена левица също е в тотална криза. Някои от членовете й призовават за сливане с "Подемос".
Испания, където автономните области имат много широки правомощия, се сблъсква със сепаратизъм, разпален от кризата и отказа от диалог от страна на управляващата от 2011 г. десница.
Каталуния, която има 7,5 милиона население и произвежда около 20 процента от брутния вътрешен продукт на Испания, е ръководена от политици, искащи независимост. Тяхната сепаратистка коалиция спечели регионалните избори през септември 2015 г. с 47,8 процента от гласовете. Каталунският лидер Карлес Пучдемон обеща в сряда организирането на референдум за независимост към средата на 2017 г., след като бъдат създадени необходимите държавни институции.
В Страната на баските мнозинство имат партиите, които искат повече автономия. На регионалните избори консервативната Баска националистическа партия, искаща "споделен суверенитет", стана първа с 29 от 75 места в регионалния парламент. Лявата партия "ЕХ Билду", която също иска независимост, има 17 места.
Икономиката се върна към растеж през 2014 г. след тежка криза. Растежът достигна 3,2 процента от БВП през 2015 г. и се очаква да запази същото ниво през 2016 г. Испания обаче страда от нивото на безработица, 20 процента, което е най-високото в ЕС след това в Гърция.
Има опасност политическата парализа да доведе и до икономически последици: обществените поръчки са блокирани и инвеститорите се страхуват от нестабилност. Испания е застрашена от санкции от страна на Европейската комисия, защото не успява да свали бюджетния си дефицит под изискваното ниво от 3 процента от БВП.
Източник БТА Добави Коментар