Майка и дъщеря се намериха в Ахтопол след 32 години търсене

Ако сте загубили свой близък, не спирайте да се търсете, казва младата жена

Ключови думи: съдба, търсене, биологична майка, дъщеря, изоставено дете,

Майка и дъщеря се намериха в Ахтопол след 32 години търсене. Жената, която е била принудена от близките си да изостави новородената си дъщеря и една млада жена, която цял живот търси биологичната си майка, се прегърнаха на моста пред камерата на Нова телевизия. Те разказаха в разговор с Даниела Тренчева за живота си и за причините, заради които са живели далече една от друга. Тяхната история ще бъде разказана в тази събота в “Ничия земя” от 18 часа.
Десетки години една майка търси своята дъщеря. Изоставила я, защото нямало как да я отглежда, тъй като била ученичка.
„Близките ми казваха, че е срамно ученичка да роди дете, че ще говорят хората как са ме изтървали във възпитанието си, колко разхайтена съм станала. Петно за целия род щяла да бъде моята постъпка, ако детето остане в семейството ни. Роди се детето и аз му дадох името Росица. Видях я само когато се роди. Честитиха ми и я отнесоха“, добавя жената, която след 32 години търсене, най-сетне успя да намери своето пораснало дете и да го прегърне.
„Разбрах, че съм осиновена, когато бях на 15 години. Ровейки в шкафа за сладко, намерих лист, на който пишеше, че дете родено на 4 януари 1984 г., записано с името Росица, е осиновено. Това съм аз. Никога не съм я обвинявала, защото и аз тръгнах по нейните стъпки. Имах нейната съдба. Родих дете, когато бях на 15 години, но получих подкрепа от моите родители при отглеждането на детето ми. Мама ми помагаше, а татко вече не беше между живите“, разказва Росица.
„Никога не съм упреквала Петя за това, че ме е оставила. Предполагам, че ако е имала подкрепа от близък роднина, е нямало да направи това“, добавя младата жена.
„Упреквах майка си, но после й простих, защото беше болнава жена. Собствено мнение нямаше. За нея мнението на баба ми и на сестра й беше много важно. Каквото те кажеха, това ставаше. По никакъв начин не можах да й повлияя. Малко след това майка ми се разболя. Беше на легло. Мислех си, че това е наказанието заради това, че ме накара да си оставя детето. Плаках като я гледах как се мъчи“, споделя Петя.
32 години след раждането и раздялата с детето си, тя неочаквано намира изгубената част от себе си.
„Ако сте загубили свой близък, не спирайте да се търсете, защото рано или късно ще се намерите! Петя не се отказа от мен 32 години и накрая се намерихме“, добавя младата дама.
На въпроса дали ще може някога да й каже майко, тя отговаря с „Да“. Вече я наричам така, добавя Росица.

Коментара по темата

Ало Флагман

23.09.2016 10:19:46

Абе случва се ама някой чете ли въобще преди да поства?

"На 17 години забременях. Това се случи през 1983 г. Родих дъщеря си на 4 януари 1974 г."

Добави Коментар