Кои дестинации крият риск да се върнете с малария?
България е страна, която е потенциално ендемична за малария, защото климатът и фауната са благоприятни за разпространение на болестта при внасянето й отвън. Риск от заразяване с малария съществува в над 100 страни от тропическите и субтропически региони. Около 30 000 международни пътници се заразяват годишно с това животозастрашаващо заболяване. Бързата диагностика и правилно лечение поставят границата между живота и смъртта.
„Паразитните заболявания, причинени от хелминти и протозои, са главните причини за заболявания при хората в повечето страни от тропиците. Според оценка на Световната здравна организация (СЗО) един от всеки четирима е инвазиран с паразитоза. Български граждани и чужденци, пристигащи от страни в: Азия, Африка и Латинска Америка, са потенциални източници за внос на малария и други тропически болести. Най-често внасяни в страната са малария, филариози, кожна и висцерална лайшманиоза, амебиаза, чревни хелминти, шистозамози, трипанозомози”, обяснява специалистът по паразитология на медицинска лаборатория „ЛИНА” д-р Параскева Димова.
Безсимптомното протичане при чужди граждани и паразитоносителство увеличава епидемиологичната опасност. Само маларията се изявява в част от случаите през първите дни, като основно при наши граждани се диагностицира до 20-тия ден, а при чужденци по-късно. При останалите екзотични паразитози, откриването става най-често от 10-тия ден до 6-тия месец.
С Наредба на Министерството на здравеопазването са определени условията и редът за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.
„Важно е да се знае, че при повишена температура, гражданинът, идващ от страна с разпространение на малария, е длъжен да уведоми лекаря, който извършва клиничния му преглед за пребиваване в тропическа страна през последните три години. Лекарят го насочва за изследване за малария с медицинско направление, независимо от диагнозата”, добавя д-р Димова.
Лабораторната диагностика се извършва в медико-диагностичните лаборатории по медицинска паразитология. В лаборатория „ЛИНА” се провеждат точно такива изследвания.
Видът на материала за изследване зависи от патогенезата на заболяването и анатомичната локализация на инвазионния процес. За малария, филариатози, лайшманиози, трипанозомози се приготвят кръвни натривки или дебели капки.
За чревни протозои (амебиаза, ламблиоза, балантидиоза и др.) пробите се изследват веднага след вземане на материала, при невъзможност пробите се съхраняват в консерванти. За серологични изследвания се вземат двойни проби в острия стадий и след 2-3 седмици за паралелно изследване.
„Паразитните заболявания, причинени от хелминти и протозои, са главните причини за заболявания при хората в повечето страни от тропиците. Според оценка на Световната здравна организация (СЗО) един от всеки четирима е инвазиран с паразитоза. Български граждани и чужденци, пристигащи от страни в: Азия, Африка и Латинска Америка, са потенциални източници за внос на малария и други тропически болести. Най-често внасяни в страната са малария, филариози, кожна и висцерална лайшманиоза, амебиаза, чревни хелминти, шистозамози, трипанозомози”, обяснява специалистът по паразитология на медицинска лаборатория „ЛИНА” д-р Параскева Димова.
Безсимптомното протичане при чужди граждани и паразитоносителство увеличава епидемиологичната опасност. Само маларията се изявява в част от случаите през първите дни, като основно при наши граждани се диагностицира до 20-тия ден, а при чужденци по-късно. При останалите екзотични паразитози, откриването става най-често от 10-тия ден до 6-тия месец.
С Наредба на Министерството на здравеопазването са определени условията и редът за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.
„Важно е да се знае, че при повишена температура, гражданинът, идващ от страна с разпространение на малария, е длъжен да уведоми лекаря, който извършва клиничния му преглед за пребиваване в тропическа страна през последните три години. Лекарят го насочва за изследване за малария с медицинско направление, независимо от диагнозата”, добавя д-р Димова.
Лабораторната диагностика се извършва в медико-диагностичните лаборатории по медицинска паразитология. В лаборатория „ЛИНА” се провеждат точно такива изследвания.
Видът на материала за изследване зависи от патогенезата на заболяването и анатомичната локализация на инвазионния процес. За малария, филариатози, лайшманиози, трипанозомози се приготвят кръвни натривки или дебели капки.
За чревни протозои (амебиаза, ламблиоза, балантидиоза и др.) пробите се изследват веднага след вземане на материала, при невъзможност пробите се съхраняват в консерванти. За серологични изследвания се вземат двойни проби в острия стадий и след 2-3 седмици за паралелно изследване.