Митьо Очите закопа Тодор Живков и Бойко Борисов
Нещата са много сериозни: 10 дни - 243 публикации за здравословното състояние на бизнесмена силовак от Несебър и още около 110 текста, в които Митьо е герой, а повод за дописките е предалия се Марчо Марков – участник в екшъна в Слънчев бряг. Всичко това в навечерието на 7 септември, рождения ден на Тодор Живков и Девети септември – социалистическата революция, известна от 26 години и като преврат, подкрепен от Съветската армия.
За Тодор Живков публикациите са значително по-малко, което не е характерно за посткомунистическите настроения сред населението. Дори когато е на власт и в апогея си през 1985 г. той е герой на статии, репортажи и дописки едва 124 пъти. Това показва проучване на стари издания. Вярно, че тогава няма интернет, но пък вестниците са повече от сега и всички са под контрола на БКП, както днес са под контрола на Делян Пеевски.
Популярността на Очите държи високо летвата и дори съперничи с тази на медийния любимец – премиерът Бойко Борисов. С риск да разочароваме социологическата агенция Маркет Линкс (на вътрешния министър Румяна Бъчварова), която преди дни оповести триумф в доверието към Борисов, но името му „замесено” едва в 339 публикации. По този показател Очите измества министър-председателя. Борисов обаче има своя пик – по време на просташкия скандал в с. Черниче, Симитлийско, където боса на „Агромах” Методи Бачев се изцепи нецензурно по адрес на премиера. Тогава само за един ден Борисов е „обгрижен” от 410 публикации! Дори изявите му по повод строителството на газовия хъб „Балкан” са по-малко, което води до шокиращ извод относно българските ценности и българските медии. Борисов обаче има подръка и агенция Пик, което дава възможност за бързи реакции в желаната посока... Дори без да е помолена.
В периода 1980 – 1985 година, в навечерието на 9 септември медиите са раказвали най-често за героичните подвизи на партизанската бригада „Чавдар”. Съюзът на българските журналисти е организирал конкурс под надслов: „Моят Девети”, в който са участвали стотици представители на тогавашните медии. Втората по значимост тема по онова време е била победният поход на Червената армия през България.
Описвани са братските целувки и посрещания на съветските воини, всенародните тържества и победата на комунистите над монархо-фашистите. Тодор Живков се превръща в голямата фигура едва след Априлския пленум през 1956 г. Вярната му художествено-творческа и партийна аристокрация го превръщат в „човека от народа”, „големия ръководител”, „любимия партиен и народен вожд”. В ценностната система на българите е прокаран широк коридор за комунстическите идеали и техните носители – авангарда на БКП в лицето на Централния комитет и най-вече на Политбюро.
Днес нацията трудно може да се похвали с ценности, които изповядва и спазва. Което води до няколко логични въпроса. Мутрите ли са новите партизани, щом ползват закрилата на властта и привилегиите на активни борци? Те ли носят белезите на бунтарския дух, щом се млатят дето заварят? Олигарсите ли са новото Политбюро щом думата им е със силята на решение на пленум от онова време? Как се връзва атлантика Бойко Борисов с покланящия се Бойко Борисов пред паметника на Живков в Правец?
Как медиите стигнаха до извода, че за населението новините за Митьо Очите са по-важни от тези да състоянието на банковата ни система, смъртоносната корупция, безпомощността на МВР и службите, фалшивите реформи в здравеопазването и изборите за президент?
Знаете ли, че за концерта на световната оперна прима Монсерат Кабайе у нас през октомври са написани всичко на всичко 7 публикации, а за концерта на епичните симфони/металисти Nightwish - 11? Знаете ли какво означава това в цивилизования свят?
И ако Бай Тошо трябваше да бъде провъзгласен три пъти за „Герой на НРБългария” официално преди да бъде свален от измисления пиедестал, колко пъти трябва да произведем Митьо Очите в национален герой, за да си намери най-накрая полагащото му се място? Смешно ли ви е?
На 9 септември немалко възрастни българи ще въздишат по отминалата младост, благините на соца, Ладите и бригадирското движение. Ще попеят „Катюша” и „Хей поле широко”... Други ще помълчат за избитите и пратените по затворите и лагери от Народния съд. Ще се намерят и такива, които ще се сетят, че на 9 септември е родена Надежда Алилуева, втората жена на Сталин, която му ражда дъщеря – Светлана Алилуева, която пък в своите мемоари описва най-страшните черти от характера на баща си. Малцина знаят също, че по време на парада в чест на 9 септември през 1976 г. в приветственото си слово др. Живков споменава за „голямата загуба” – смъртта на др. Мао Цзедун, генерален секретар на ККП с усмивка на лицето. Тогава китайският лидер не е на почит у нас, по заръка на Кремъл...
Но не тъгувайте, о фенове на Очите, че навръх 9 септември вашият апостол, ще бъде мъничко пренебрегнат за сметка на революционното припомняне. На 19 септември ще получите реванш: тогава Димитър Желязков, този титан на новото време, има рожден ден. Привържениците му – в и извън медиите – ще имат възможност да вдигнат тост за подобряване на поразклатеното му здраве след партизанското сражение на 8 юни 2016 г. Добрата новина е, че след 5-дневен престой в истанбулската болница „Джон Хопкинс”, който съвпадна с историческата визита на премиера Борисов в Турция, Митьо отново е на родна земя. Лечението му продължава в балнеоцентъра към петзвездния Гранд хотел Поморие. Може би ще е израз на зряло политическо поведение, ако Народното събрание обяви 19 септември за национален празник. Така по естествен начин ще се хванат за ръчички история и настояще: Съединението на 6 септември, Митьо и Независимостта на 22 септември.
Две хубави Очи...
11
Коментара по темата
11.
АНТИ
11.09.2016 11:24:01
Страх тресе ги мутрагени,
маскирани като бизнесмени.
Че защо Дявол да го вземе,
свършват им дните земни.
Вожда ако ни им спре войната,
знай туризма яко ще изпати.
Кой каквото да говори,
Господ гледа ги отгоре.
маскирани като бизнесмени.
Че защо Дявол да го вземе,
свършват им дните земни.
Вожда ако ни им спре войната,
знай туризма яко ще изпати.
Кой каквото да говори,
Господ гледа ги отгоре.
10.
lisan lisan
11.09.2016 10:59:43
до 372 ТОЧЕН И ВЕРЕН КОМЕНТАР Простия (СТРАХЛИВ) народ си залужава и МИТЮ и УПРАВНИЦИТЕ КОИТО ГО КРАДЪТ ЧРЕЗ ХИТРИ КОРУПЦИОННИ СХЕМИ(пример КТБ)
9.
Васил
11.09.2016 08:32:11
Флегмани оргия ли ви направи митю или един по един ви чука в продажните анадолски гъзове??? Издигнете го за президент избори идват
8.
6666
10.09.2016 23:48:35
cacarov za vsqko delo s obshtestven xarakter .i za stachki namira razledvane s specialni grypi a za mitio nqma mai samiat cacarov krie neshto
7.
ха
10.09.2016 23:29:23
че каква е разликата между Борисов и Митьо
6.
Lili
10.09.2016 23:28:16
Kakvo da napravi choveka che e tolkova interesen i pishat za nego!!! Kato ne iskate ne pishere za nego samo si vdigate reitinga s nego i vswka novina pishe izvunredno ekskluzivno ....
5.
Petio
10.09.2016 23:26:26
Mitko nomer 1 !!!!!
4.
шок или пък не
10.09.2016 22:19:12
Причината не е ли очевидна? Медиите са търговски предприятия, те следват пазарни принципи, което измества задачата от обективно отразяване на новините към печалба. Аз чета медиини публикации, за да разбера какво не искат да науча, акционерите/донорите. За да бъдат медиите по-обективни трябва да се разруши йерархичната структура, която съществува в едно търговско предприятие и журналистите да взимат колективно решенията. С две думи за да бъдат обективни новините трябва медиите да са демократични, а не тоталитарни. Не казвам, че това ще разреши всички проблеми, но е задължителна част от рецептата.
3.
372
10.09.2016 21:44:04
Аплодисменти за автора на статията. Жалко, че хора като него се опитват да размърдат плесенясалите мозъци на българската сган, като коментаторите по-долу - 1 и 2. Такъв прост и елементарен народ си заслужава управниците и съдбата. Жалко за малкото останали читави и стойностни българи...
2.
Очевидно
10.09.2016 19:07:58
Докато има такива сайтове като вас ще е пълно и със статии. На кой му пука за митьо, че постоянно го пишете...
1.
Тато
10.09.2016 18:46:22
Пак изкарахте тъпо заглавие и още по-тъпа статия . Реверанс за деградатите , които имат смелостта да се наричат журналисти :)