"Екзакта": ГЕРБ с 26,5%, 15,4% зад БСП начело с Нинова
Ключови думи:
кабинет, бойко борисов, управление, парламент, флагман, бсп, реформаторския блок, абв, дпс, патриотичен фронт, флагман
ГЕРБ е първа сила с 26,5% подкрепа, ако парламентарните избори са през юни, а над 60% от българите са убедени, че това управление няма алтернатива. Това показва проучване на “Екзакта рисърч груп” от края на май.Според 58% кабинетът “Борисов 2” ще изкара пълен мандат. Три пъти по-малко - 20%, са убедени, че ще има предсрочен парламентарен вот. БСП остава втора сила с 15,4% и с прираст на гласове, приближаващ най-силните електорални резултати на столетницата през последните 3 г. Социолозите регистрират мобилизация в твърдото ядро на БСП и отдават това на избора на Корнелия Нинова за неин лидер. Одобряват го 34% от анкетираните и 89% от червените привърженици. От Нинова хората очаквали да направи БСП по-силна и влиятелна и да ускори създаването на широка лява коалиция с други леви формации. Реформаторският блок запазва подкрепата си от 5,6%. Същото важи и за Патриотичен фронт, за които гласуват 4,5%. Социолозите улавят леко свиване на електората на ДПС след учредяването на ДОСТ. Но към края на май с 5,4% подкрепа ДПС е четвърта сила.
“Атака” с 1,5 на сто електорална тежест, каквато е в края на май, трудно би могла да прескочи бариерата, смятат от агенцията.
АБВ печели 2,6%, което гарантира представителство в следващ парламент. 35%, сред които повечето леви избиратели, одобряват излизането на АБВ от властта, а 27% - не. Напускането на Ивайло Калфин от постовете му разделя одобряващи, неодобряващи и без мнение на три приблизително равни части, показват данните.
Според проучването 15% от българите гледат на Г. Първанов като на обединяваща левицата фигура, а 10% мислят същото за Корнелия Нинова. Макар и с по-скромни дялове от по около 4-5% като обединители на лявото хората посочват още Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Мая Манолова.
Шансове да спечели срещу кандидат на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тясно партиен кандидат, убеден е всеки 5-и. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53% от избирателите на БСП и 52% от тези на АБВ, показват данните.
35% от избирателите очакват на предстоящите президенски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура. Едва 12% вярват в победата на самостоятелен кандидат на БСП.
Над 2/3 или 69% от българите заявяват, че ще гласуват за президент, който да е коректив на управлението, а не негов придатък.
За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, за 19% - да е независим, а за 51% от първостепенно значение са качествата на кандидата.
Три са акцентите в доминиращите обществени очаквания към бъдещия нов държавен глава: да е социално чувствителен (34%); толерантен и консенсусен (31%); да е “човек със силна ръка” – твърд, решителен и безкомпромисен (35%).
За социално чувствителен президент се обявяват предимно жени, ниско образовани, бедни, жители на малки градо и села, представители на етнически малцинства, избиратели на БСП и на ДПС, политически апатичните българи, показват данните.
За толерантен и консенсусен президент се обявяват хора под 50 г., градски жители, представители на етнически малцинства.
Избирателите на ГЕРБ, “Атака” и ПФ предпочитат да гласуват за президент със “силна ръка”. Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъже, между 30 и 40 и 50 и 60 години, и жителите на големи градове. Добави Коментар