Кристалина Георгиева: ЕК няма да се поддаде на натиска на Турция за визите
Георгиева обърна внимание, че радикализмът е пуснал много дълбоки корени и все по-често той е отговорен за изпадането на огромна част от населението в хуманитарна криза.
„Парите, които се дават за хуманитарна помощ са се увеличили от 2 млрд. долара през 2000 г. до 25 млрд. долара миналата година. Но в същото време нуждите много по-бързо растат по три причини – първата са бедствията. Климатичните изменения водят до това, че са по-чести, по-свирепи, виждаме го и у нас в България. Втората причина – екстремизмът, който прави конфликтите не само по-сериозни, но и по-трудно да се помага на хората, засегнати от тях. И трето – страните, които най-малко могат да си позволят, имат най-висок прираст на населението - страни, които самите попадат в зони на конфликти, на бедствия”, каза тя.
„Хората, нуждаещи се от помощ да оживеят, от 36 млн. през 2000 г. днес са 125 млн. души. Техният брой продължава да расте. Ако си ги представите като държава, това би била 11-ата най-голяма държава в света – между Япония и Мексико. Живот в страх! Децата особено ако са момиченца не ходят на училище, възрастните не могат да работят и това вече не е само проблем за тях. Едно от важните послания на нашия доклад е, че хуманитарните кризи много се промениха. Те преди време бяха временни, локализирани - нещо лошо се случва, идва помощ, нещата се оправят, животът се връща към нормалност. Днес те са много продължителни. Средното време, което прекарва един човек, загубил дома си в резултат особено на конфликт, днес е 17 години. В тези условия ние говорим за много крещяща нужда от финансиране, но говорим и че финансирането трябва да решава други проблеми, различни от тези, които сме решавали преди”, допълни Георгиева.
Най-добрият подход към хуманитарните бедствия е превенцията изтъкна Георгиева. Всеки долар или евро, похарчени за превенция, спестяват 7, обясни тя. Трябва много по-сериозно да работим върху проблема, който води до конфликтите.
„Трябва да се разшири много повече базата, от която идват средства за хуманитарна помощ. А това значи – да привлечем частния сектор и не само като благотворителност, а заради иновацията, която може да донесе. Да направим така, че мюсюлманските страни да дават повече”, смята тя.
„Имаме парадокс днес - 90% от хората, които са жертви на конфликти са в ислямския свят. 85% от хуманитарното финансиране идва от т. нар. традиционни донори, между които най-голям е ЕС. Третото нещо, което ние препоръчваме е малко повече иновации в хуманитарната помощ. Ние можем с новите технологии да кажем да вземем от всеки един билет за мач или за кино, или за концерт, мъничък процент. Парите, които имаме – тези 25 млрд., трябва да се ползват по-ефективно”, коментира Георгиева.
Европейската комисия няма да се поддаде на натиска на Турция по визовия въпрос, заяви заместник-председателят на ЕК. Изискването за биометрични паспорти не само ще повиши сигурността, но и ще намали броя на турските граждани, възползващи се от бъдещия безвизов режим.
„Аз, честно казано, смятам, че ако турците посрещнат тези изисквания, които ние поставяме, за да могат да паднат визите – това ще е добре. Ако турците минат към паспорти с биометрични данни, това определено е по-добре, отколкото да имат тескерета. Най-вече, нека да си го кажем – те трябва да покрият изискванията за безвизов режим и тогава ще го получат. И когато го получат – един биометричен транспорт струва, доколкото знам, около 200 евро. Едва ли цяла Турция ще хукнат да си вадят биометрични паспорти”, заяви тя.
Рискът от пренасочване на мигрантския поток през българо-турската граница е малък, смята Кристалина Георгиева: „Ние бяхме първите да усетим сериозността на този проблем, на бежанската вълна. И са взети много мерки у нас за това да имаме добра защита на нашите граници, имаме двустранно споразумение с Турция, от където най-вече те биха идвали, така че съм предпазливо, но по-спокойна за България, отколкото съм какво може да се случи, да кажем, при придвижването на бежанците от Либия през Средиземно море към Италия, към Малта, даже към Кипър”.
Според Георгиева, България трябва да направи образованието и условията на пазара на труда свой приоритет.
Също така много сериозно да се замислим какво още можем да направим, за да бъде инвестиционният климат в България по-благоприятен, особено за малкия и средния бизнес, защото това са хората, които най-вече създават работни места.
Българският еврокомисар заяви, че не коментира "хипотетични въпроси" като евентуалната ѝ кандидатура за президент: „Ако има реален въпрос, не хипотетичен, аз ще го помисля и ще му дам честен и отговорен отговор”.
2
Коментара по темата
2.
не бързайте
22.05.2016 07:53:57
да спите спокойно! Турците са толкова хитри, че ще сложат Европата в джоба си. Те са мъдри и търпеливи, изкусни в преговорите и твърди в позициите си - ама пипат с меки ръкавици. ЕВропа им е клекнала с тези бежанци, ще не ще, ще отстъпи, защото знае, че ще стане по-лошо: ще ги пускат вечер на рояци през нашите и други съседни граници, ще плъзне болест след имигрантите уж от нищото, ама няма да е така...За жалост, 75 милиона амуджи и фереджета да почнат да щъкат из белите страни - това е другият ужас! Заедно с вече влезлите мюсюлмани ще стане една - не ти е работа! Меркел ни насади на пачи яйца, ама всички сега ще страдаме от нейната кокоша слепота!
1.
1
21.05.2016 13:56:19
Криталина е мн права и далеч повече българка, отколкото много плювачи по нея