За Деня на победата Бургас подготвя тържествена програма. Вижте я!

"Превръщане на Деня на Победата в неговата противоположност" - така руският журналист Аркадий Бабченко е озаглавил коменатара си по повод всенародните тържества на 9 май и военния парад на Червения площад. В него той описва впечатленията си в какво все повече се превръщат Москва и Русия всяка година по това време, когато би трябвало да се почете паметта на загиналите и избитите във войната, а не съвременната руска военна мощ.
"Дневник" подбра част от анализа:

"За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти.

Дедите ни са воювали, и ние може да го повторим. Фашисти, бандеровци, ще ги изпепелим с атомни бомби, Крим е наш, фалшиви униформи, фалшиви ордени, окачени по фалшивите куртки на деца, фалшиви нашивки и гвардейски лентички... Защо обличате децата си в униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип на дете като войник? Защо момиченце рисува за войната с кремираните останки на дядо си? Кой да ти каже... Така е прието да се прави", пише Бабченко
Тои дава и свое определение на случващото си - "победобесове".

Според него никой от младежите, заявяващи, че са готови нещо да повторят, няма отговор какво точно искат да повторят.

"Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не остане нищо в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? Дажбата хляб от 125 грама? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, окачващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните части? Заградителните отряди? Скриването на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на освободените военнопленици от германските концлагери директно в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 28 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград?

Какво само повтарте едно и също като глупаци? Нима наистина мислите, че дедите ни са воювали за всичко това?

Мълчат.

От шизофреничния мироглед напълно отсъстват информациите за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият се полски гарнизон след това е избит от съветските войски, а първият парад там е бил съветско-фашистки. Няма я и информацията, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас. Че край Липецк е имало школа на Луфтвафе, че и след нахлуването на Хитлер съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година...

Смисълът на Деня на Победата придоби диаметрално противоположно на изначалното му значение. Аз вече не разбирам какво представлява този ден.
Разбирах първоначалното послание – никога повече да не се повтаря всичко това, да помним, да не забравяме, да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи, но в крайна сметка водещи бяха антивоенните принипи. Техниката, която дефилираше по Червения площад, се представяше като техника за защита от проклетите буржоа, а не за нападение.

А сега какво?

Кои граници защитават реактивните системи за залпов огън "Град", "Ураган" и "Смерч"? Какво сваля паркираната на Триумфалния площад зенитна ракетна система "Бук"? Какви градове бранят самоходните артилерийски установки "Гвоздика" и "Акация"? По чия земя минават бронираните машини "Тигр"? Срещу кои планини стреляха през 2008г. ракетите "Искандер" и "Точка-У"?

Преди време чух водещата по телевизията да казва с приповдигнато-радостна интонация: "Сега виждате как по Червения площад преминават системите за залпов огън "Ураган". Те успешно са използвани в Чечения и Грузия". Боже мой, момиче, ти чуваш ли се? Виждала ли си изобщо какво направиха в Чечения тези "Ураган"-и, в какво превръщат селата? Виждала ли си чеченското село Зона, в което не беше останала и една къща, само стърчащи комини сред пепелището? Цяло село от стърчащи комини – същото, като във филмите за войната, само че сторено не от немско-фашистките окупатори. Виждала ли си как стреля това нещо? Само да го гледаш е страшно.

Само онзи, който виждал тази техника в действие, който поне веднъж е видял в какво превръща тя селата, къщите, хората, човешкия живот, който поне веднъж е виждал какво прави артилерийски снаряд с човешкото тяло и какво става с телата на войниците, изгорели в такава бронирана техника, губи способност да се възхищава на това пълзящо с грохот желязо.

И, разбира се, тази миризма. Миризмата на гориво, на машинно масло, на нагрята от слънцето броня... Това е спомен, който не можеш да заличиш никога.

Възхищение от оръжия за масово поразяване, от оръжия за безразборно унищожение, може да има само в извратена логика. Това не е нормално.

И, също така, съвършено е подменен смисълът, което това оръжие носи в себе си.

След Грузия, Крим и Донбас, това вече не са символи на защитата.

Това са символи на агресията, нападението и окупацията.

"Град"- това е летището на Донецк.

"Бук" - това е сваленият "Боинг".

Т-72 – това е Дебалцево.

Бронираната машина "Тигр" - това е превзетата кримска авиационна база Белбек.

"Искандер" - това е Грузия.

И тези асоциации са завинаги. Това оръжие си спечели именно такава слава.

Този парад вече не е парад на техниката, спасила света от кафявата чума. Това е парад на техниката, убила десетки хиляди хора в страна, която някога ни беше братска. И точно тази техника, точно сега, в този момент, стреля по индустриалната част на украинския град Авдеевка.

Нима забравихте?

Това повече не е парад на защитниците и освободителите. Това е парад на окупаторите. От вашите танкове вече само ни се гади и нищо повече.

Разбира се, нужно е умение да измениш, за обърнеш точно на извратените 180 градуса посланието на този ден, на Деня на Победата.

И, безусловно, ден на търговията с Победата, способна да приеме най-невъобразими форми. (...)

А в същото време в Москва събират продукти за селата и за ветераните от Тверска и Ленинградска области.

Събиране. На продукти. За селата. И ветераните. От Ленинград.

Да ви е честит Денят на победата."

Русия се разпада не от днес и не от вчера а вече почти от 100 години или по точно от 3 МАРТ 1818 когато се подписва Брест-Литовксия договор . На практика тя е първата Империя която започва да се разпада после я последват Австроунгария и пр. Разбира се комунизмът с последвалата окупация на Източна Европа спряха разпада за 45 години , но от 1990 той е подновен и на практика Украйна беше само поредено отделяне на сателит. За тези 100 години Русия е загубила 6 млн км2 и 100 млн население а страните отделили се са Полша, Финландия, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербейджан, Литва , Латвия, Естония, Таджикистан, Узнекиста, Кюрдистан, Казахстан...

Дойде 9-ти (няма значение дали май, дали септември, за тях винаги е ДЕВЕТИ) и гнусните червените московски боклуци почват да реват по всички телевизии и медии..! Същите тези гнусни червени отрепки дето взриваваха църкви, избиваха българи и подариха Македония и Беломорието на насъседни нам държави, само и само да угодят на антибългарската върхушка в Москва...! Същите тия днес отрепки днес се опитват пак да се налагат, пак да дават акъли какво да правят българите..и пак по сталинистки...! Другари алкохолици, ченгеджии и всякви други московски ибрици хващайте влака за Сибир и за Далечния изток (щото това е вашата истинска родина , а не България) щото скоро време хората, ще им писне от вашите комунистически порнографии и ще ядете много шамари...! Толкова, че нито Путин, нито който и да е московски цървул ще ви помогне..! Не го забравяйте това, щото хората помнят добре вашите антибългарски изцепки!

Февруари 1945 г. Източна Прусия…

Радистът пак носи заповед за настъпление. Трябва да осигурим връзките на зенитно-артилерийска бригада. Вървим шест километра. Навлизаме в Траутенау. Свечерява се. Влизаме в крайната къща. Там са наши артилеристи, но съвсем не от нашата бригада и даже не от нашата 31-ва армия. Селцето се състои от двайсетина къщи.

Пресичаме улицата. Влизаме в следващата къща. Три големи стаи, две мъртви жени и три мъртви момичета, полите на всички са обърнати над главите им, а между краката им с дъното навън стърчат празни винени бутилки. Вървя покрай стената на къщата, стигам до втора врата, коридор, пак врата и две свързани стаи. На всеки креват, а те са общо три лежат мъртви жени с разчекнати крака и навряни между тях бутилки…

Добре, да предположим, че са изнасилили всичките, после са ги застреляли. Възглавниците са подгизнали от кръв. Но откъде това садистко желание — да ги намушкат с бутилка? И това е нашата пехота, това са наши танкисти, селски и градски момчета, всички те имат у дома семейства, майки, сестри…

Мога да разбера, да убиеш в бой – ако ти не убиеш, ще убият теб. След първото убийство едни ги втриса, друг повръща. После се свиква. Но това тук е някаква ужасна садистка игра, било е нещо като съревнование: кой ще натика повече бутилки, и същото продължава във всяка от следващите къщи. Не, не, не сме ние армейските свързочници. Били са пехотинци, танкисти, минохвъргачи. Онези, които първи са влезли в селото.

Заповядвам да се преместят петте трупа от предните стаи в по-задните, натрупваме ги една върху друга на пода. Разполагаме се да нощуваме в предните стаи…“

„Застигаме цивилното население, бягащо от напуснатите от германската армия източнопруски градове Голдап и Инстербург. На каруци, на коли, пеш, старци, жени, деца, големи патриархални семейства бавно пъплят на Запад, задръстват всички пътища и магистрали.

Нашите танкисти, пехотинци, артилеристи, свързочници са ги изтласкали от шосето, преобърнали са в канавките натоварените им каруци с покъщина, с вързопи, куфари, прогонили са настрана старците и децата и в целия този хаос от хора, коне и коли, забравили за дълг, срам и чест, не мислещи за отстъпващите без бой германски подразделения, с хиляди са връхлетели жените и момичетата.

Жени, майки и техните дъщери са нахвърляни една до друга вляво и вдясно по протежение на цялото шосе, и всяка от тях е обградена от кикотеща се тълпа мъжаги със спуснати гащи.

Облени в кръв, губещи съзнание ги отмъкват настрани, децата, които се хвърлят на помощ на майките си ги разстрелват на място. Кикот, квичещо хилене, смях, викове, стенания. А командирите на тези войници, майори, полковници стоят на шосето, едни се подсмиват, други даже дирижират, насочват — играят ролята на регулировчици. Явен е стремежът всичките им войници да се включат, да не остане никой, който да не е участвувал. Този адски смъртоносен групов секс няма нищо общо с мъст над проклетите окупатори.

Това е вакханалия на всепозволеността, на безнаказаността, тук цари обезличеността и жестоката логика на обезумялата тълпа. Потресен седя в кабината на камиона. Моят шофьор Демидов припва да се нареди и той на опашка, а на мен пред очите ми е Картаген на Флобер. Сега разбирам, че войната съвсем няма да оправдае всичко.

Накрая и полковникът, този, който току що дирижираше, не издържа и сам си проправя път в тълпата, а майорът отстрелва един по един свидетелите, истерически тръшкащите се и крещящи деца и старци.

— Приключвай! По колите!

А след нас вече се задават следващите части. След малко колоната пак спира и аз вече не мога да удържа своите свързочници, които също се нареждат на новите опашки. Около мен моите мили телефонистки се давят от смях и кикот, а на мен ми се повдига и ми причернява пред очите. До хоризонта се простират купища обърнати каруци, разхвърляни мебели и покъщина, трупове на жени, старци и деца…

Стъмва се вече. Вляво и вдясно от пътя се редят германски стопански дворове. Пристига команда да се разположим за нощувка. Моят взвод е разпределен в чифлик, разположен на два километра от шосето. Във всяка стая лежат трупове на деца, на старци и на изнасилени и застреляни жени. Толкова сме капнали, че вече не им обръщаме внимание, лягаме на пода между тях и заспиваме…“

РУСКА МАСТИЯ

Режимът в Кремъл е избрал пътя на реванша, прикривайки го зад фалшиви лозунги. Неговата пропаганда насажда чрез средствата си за масова дезинформация омраза и недоверие към външния свят, а това няма нищо общо нито с европейските ценности, нито с европейския избор, който искаме.

На този ден ни забраниха да четем западни книги за бизнес и технология, и се пуснаха руски книжарници пълни със книги на комунистически вождове от третия свят.

Русия победи Хитлер не победи Германия. Както е факт, във момента Германия произвежда милиарди повече и е най силната и развита цивилизация във Европа, докато Русия произвежда колкото малка Италия и е джудже на световната сцена освен ако не говорим за облучването със пропаганда което усилено се прави от клетките на КГБ във България. Също ще напомня че ма този ден започна терора на фашисткия Сталин над 20 милиона граждани на Източна Европа. След това той потопи във кръв революциите за свобода на Източна Европа.

Пусть всегда будет вибратор

Курозор - ръководител Елена Ференц

Ne e iasno zashto Neftohimika i Rusia sa edno i sushto -- moje bi zashtoto Rusia iska da ni krade nefta sled kato ni otkradna Severno Cherno More.

Prodajnia kmet veche nareden da lapa pishkite.

Не обръщай внимание на долните утайки на обществото. В техните глави има само една дума пари. Как и откъде ще ги вземат за тях не е важно. Само да са много и без труд. Всички читави хора много добре знаят цената платена за тази победа и нейното значение за бъдещето на целия свят!!!

Kwa pobeda kato nie sme zagubili we da wa eba i promitite amerikanski mozaci