Осемдесет и деветимата, които рискуваха живота си, за да опазят българското Народно събрание
За българското изборно инженерство се говорят легенди, обикновено всички се стряскат, друг път не видели, в едно да гласуват живи и умрели
Това една история, в която има всичко. Смелост, риск, опасност и саможертва. И огромна любов към България.
И както винаги става в историята, в нея има герои, които са я написали с делата си. Общо 89 души. Българи. Патриоти.
Обаче както често се случва по българските земи, много от героите остават неизвестни. Дори и тези, които са рискували живота си за родината.
За тази история и тези герои никой не е разказал нищо. Никъде.
За събитията и участниците в тях няма нито дума във вестници, в сайтове, в телевизии, в радиа.
Все едно, че всичко това не е се е случило.
Само че историята е истинска. Както и героите в нея. И последиците от тази история са толкова важни за България, че всичко това трябва да бъде разказано. За да бъде следван този пример. Пък и за да се знае.
Е, настанете се удобно. Предстои Ви да научите неразказаната история на 89 българи, които рискуваха всичко, за да опазят и съхранят българското Народно събрание.
През 2017 год. в България предстои провеждането на парламентарни избори. Политическите сили се готвят за битка, за да спечелят колкото се може повече депутатски места. Всички играчи на политическата сцена са запретнали ръкави и се готвят да се счепкат помежду си. И стари, и нови. Особено някои нови партии.
Играчите са готови да го направят по своя си начин. С позволени и с непозволени средства.
За българското изборно инженерство се говорят легенди. На избори обикновено всички се стряскат, друг път не видели, в едно да гласуват живи и умрели.
Партиите или поне някои от тях разполагат с „мъртви души“, т.е с неизчистени имена от избирателните списъци, които „гласуват“ по правилния начин.
Други пък залагат на гласовете на избиратели в чужбина. Да речем на българските изселници в Турция.
Така в онази 2017 г., след като е слушал и гледал 25 години по медиите да се говори , че в Турция стават изборни нарушения и никой нищо не предприема, един човек решава сам да вземе нещата в свои ръце. Така в някакъв бургаски офис един мъж събира няколко свои приятели и ги пита „Искате ли да отидем в Турция, за да защитим спазването на изборния закон в българските секции и по този начин да спрем чуждо влияние върху българската политика?“
Докато го гледат смаяно, той им казва, че възнамерява да разположи членове в избирателните комисии, които да следят за спазване на изборните правила в секциите в Турция, където изселниците ще гласуват за българските парламентарни избори.
В онзи момент в нашата югоизточна съседка има военно положение и едва ли е най-подходящото място за такива мисии, но авантюристът успява да убеди своите приятели да го последват.
Почват да обикалят страната и да събират доброволци. Това било доста трудна задача, защото повечето от тези хора, с които се срещат и които се наричат патриоти, се оказва, че са такива само на думи, но не и на дела. Почти всички отказват, все пак в Турция е военно положение и всеки може да бъде задържат най-малко за 30 дни без обвинение. От десет човека се съгласяват само по един-двама. За два месеца правят срещи с около 500 човека от цялата страна.
Събират се общо 89 души. Инициаторът и още 88 луди глави като него. Четири от тях са жени.
Бургазлията с безразсъдно смелата идея е Константин Бачийски. До онзи момент организацията на гласуването в българските секции в Турция е …
…е, всички знаят, че 99% от гласовете там са винаги за една и съща партия. Останалите български партии приемат това, примиряват се с това и вече го считат за нормално. Но този път се оказва, че се готви подкрепа за една съвсем нова партия, чийто е лидер получил подкрепа в Турция. Става въпрос за ДОСТ.
Бачийски и неговите 88 сподвижници използват правата си, дадени им от българския избирателен закон. Ползват квотата на парламентарно представена сила и се регистрират като членове на избирателни комисии. Придържат се до маниакалност до последната буква на законите. И българските, и турските. Защото в крайна сметка това е тяхната единствена цел. Законите да бъдат спазени.
Приятелите му казват, че заради него ще отидат на тази мисия сами и му предлагат да остане в България, за да ги ръководи от дистанция. Бачийски им отговоря, че водачът трябва да е пред хората си, а не скрит в кабинет. И затова повежда лично всички в тази невъзможна мисия.
Инициаторът изготвя цялостната организация. С лични контакти и финанси урежда транспорта на групата, провежда логистиката при пълна конфиденциалност и спазване на законите в Република Турция. Регистрират се напълно законно. Той и момчетата му покриват като членове на избирателните комисии всички 35 секции в Истанбул, Одрин, Гебзе, Текирдаг, Измир, Бурса, Анкара…навсякъде в Турция, където ще гласуват българските изселници.
Секциите отстоят една от друга на хиляди километри, но 89-те „четници“, както се наричат на шега помежду си, са навсякъде до урните. В повечето места са по двама на секция, но има и изключения.
Настъпва изборният ден, но той е по-различен от всички изборни дни .
„Осъществихме пълен и тотален контрол. В Турция един човек /български изселник/ може да гласува навсякъде, където иска, защото няма адресни списъци. Единственото, което може да спре второ, трето гласуване, е декларацията на всеки избирател, че не е гласувал другаде “ - обяснява Бачийски.
Той и неговите останали 88 членове на избирателните комисии настояват всеки един гласуващ да попълва собственоръчно вътре декларация, както изисква законът. На български език!!!
Това се оказва ключов момент в изборния ден.
„Мнозина от гласуващите изселници, особено по-младите до 30 години и по-възрастните над 70, не знаеха български и не можеха да попълнят правилно декларациите си. Те бяха свикнали да идват с предварително написани декларации и предварително казани им номера, за които да гласуват, но ние приложихме закона в неговата цялост. Спряхме това“ – разказва Иван Иванов, наблюдателят в изборите в Истанбул. Заедно със свой колега той кръжи от секция на секция в турския мегаполис през целия ден.
„Още преди 7 часа сутринта пред помещенията с урните имаше опашки. Опашките от хора бяха там през целия ден. Валеше дъжд, не мръднаха. Едни възрастен човек припадна, дойде линейка, свестиха го, но той остана пак на опашката. Зачудих се защо толкова много искат да гласуват и то при положение, че много от тях не знаеха за кого точно гласуват. Поразпитах и ми казаха, че са им обещали сериозни административни, здравни и социални облекчения, ако участват в изборите, други ги били задължили и казвали , че на всяка цена трябва да гласуват, иначе щели да видят, че не са гласували и ставало лошо “ – връща лентата назад Иван.
Попълването на декларации, с които избирателите удостоверяват, че не са гласували никъде другаде, изисква технологично време. Законът го изисква и това е задължително. Никой не може да погазва законите, смятат Бачийски и неговите 88 четници.
По този начин в секции, където няколко месеца по-рано за президентските избори са отчетени по 2000 – 2300 гласа, в края на изборния ден се оказва, че са гласували 600-700 до 1000 избиратели. Изненадващи резултати, нали.
Но всъщност истината е тази. Чисто физически до урните могат да отидат точно толкова избиратели. Нито човек повече. Между 700 и 1000. Не 2300 души.
А отвън пред секциите опашките са грамадни. Вътре до урните стоят по двама души от „четата“ на Константин Бачийски.
Става страшно.
„Представете си, че сте двама срещу една разярена тълпа, която с цената на всичко иска да премине през Вас. Звънях на лични мои контакти за съдействие, отделно звънях на ЦИК, звънях на консулски служби, звънях на Външно министерство за съдействие. Притеснявах се за момчетата, да не стане нещо с тях из всички тези 35 секции в цяла Турция. На няколко места имаше нападения над тях. Един от нашите членове на комисиите се оказа сам, защото в последния момент другият човек от тази секция не идва. Така след няколко часа до урната за минутка-две отишъл до тоалетната. Когато се върнал, видял как останалите членове тъпчат много бюлетини в урната. Той възразил, попитал какво правят и всички от комисията скочили срещу него, заблъскали го, заудряли го, счупили му телефона и му казали: "Ти недей много да знаеш, че довечера може и да не се прибереш в България.“
В безизходица човекът взел печата, с който се подпечатва бюлетината, за да е валидна и тръгнал да бяга към двора, където има полиция. След него хукнала комисията. Спрял се пред полицаите, сложил печата в джоба, а членовете на комисията закрещели да го върне. Нашето момче отговорило, че докато правят безобразия в секцията, няма да го даде, ако искат и да го бият и да го арестуват, тогава ще стане международен скандал, но няма да допусне нередности. Така успял да спази закона в гласуването.
„Отделно имаше нападения особено в азиатската част. Хората ни бяха изтощени, но не се предадоха. Някъде полицията ни казваше да се оправяме сами, другаде отреагираха, но не се огънахме никъде. И мъже и жени“ - спомня си Константин Бачийски.
Иван Иванов също разказва „В секцията в истанбулския квартал „Картал“ удължиха времето за гласуване с един час, но часът измина, приключи изборният ден, опитахме се да затворим вратата, но тълпата почна да ни замерва с предмети, да ни блъскат, появиха се телевизионни екипи…положението стана неудържимо. Ние обаче извикахме полицията, дойде дори началникът на местното управление. Никой не посмя да се опълчи срещу полицаите. Затворихме секцията, иначе кой знае какво щеше да стане. Полицаите ни оказаха съдействие. Затворихме вратите и преброихме гласовете, на други места обаче бяхме оставени да се оправяме сами срещу тълпата.“
Иван си спомня, че на места председателите на комисиите не били особено добре запознати със законовите изисквания. И когато той им цитирал определени членове на Избирателния закон, те отстъпвали.
В една от секциите в Измир ситуацията става неуправляема.
„Удължиха изборния ден с един час. След изтичането и на този час отвън останаха около 300 – 400 души. Заявих, че секцията затваря и те нахълтаха през вратите. Сложиха си хора пред изборните кутии, които да им попълват личните данни, за да става по-бързо. Един през друг се прескачаха, за да гласуват. Започнаха да ни блъскат, да ни бутат. Обърнах се към почетния консул в Измир навън в двора. Помолих го за помощ и съдействие, но той ми обърна гръб. Потърсих помощ от полицаите, но те по същия начин ми обърнаха гръб и излязоха извън секцията“ – разказва своите преживявания Бисер Русимов.
Тълпата е победила. Погазили са законите или поне така си мислели, само че Бисер и вторият „четник“ до него объркали плановете на нарушителите. Без да им мигне окото, двамата повеждат своята самотна борба.
„Благодарение на множеството сигнали /за нарушения/, които успяхме да пуснем, резултатите от тази секция бяха касирани от ЦИК“ – разкрива Бисер своята тактическа реакция срещу тълпата.
Гласуването приключва. Започва преброяването на гласовете във всичките 35 изборни секции, където са гласували българските изселници в Турция.
Резултатите са шокиращи. Въпреки опашките пред урните, въпреки удължаването на гласуването с един час са отчетени близо 50 000 гласа по-малко в сравнение с предходните избори.
Една нова партия не получава планираната подкрепа и остава извън Народното събрание на България. Не и достигат около 35 000 гласа, може би точно тези, които не събира от Турция.
Но най-интересното е това, че от изборните секции в Турция изведнъж се отчитат гласове за ГЕРБ, за БСП и за други български партии. Нещо, което до тогава не се е случвало.
Константин Бачийски и неговите момчета, всички 89 четници, между които и четири безстрашни жени, доказват това, че българските изселници в Турция не могат да бъдат третирани като стадо, което някакви политически брокери искат да използват за свои цели.
Доказват, че ако човек е въоръжен със закона и със смелостта да го отстоява, може да постигне всичко навсякъде.
Доказват, че българското Народно събрание може да остане неопетнено, ако българите се обединят и го защитават, за де не допуснат в него да се намърдат хора, които не обичат България.
Константин Бачийски и неговите сподвижници дори нямат обща снимка. Тези 89 български герои са неизвестни и никой не знае за тяхната саможертва. А и те не разказват никъде за себе си.
На тях им е чужд площадният и креслив патриотизъм. Обичта им към България е в сърцата им, а не пред камери, микрофони и мегафони.
След обявяването на резултатите от изборните секции в Турция в една от медиите излиза кратък коментар на журналист и политически анализатор: „Колкото до партия ДОСТ, разумно трябва да отчетем, че на името на онези, които основно имат принос тази формация да не влезе в Народното събрание трябва да се изградят чешми в знак на благодарност“
Зам.-председателката на ЦИК Мария Мусорлиева казва: „Това е най-българската акция след Съединението, друга такава не е правена „
Но това е всичко. Историята потъва в забрава.
Затова трябва да бъде разказана, за да се знае и помни за идните поколения.
Днес Константин Бачийски е тръгнал в поредната си наглед невъзможна мисия. Този път за Бургас. Виждайки много нередности през годините, отново решава да вземе нещата в ръцете си и да им се противопостави и затова се кандидатира за кмет на своя роден град.
Събрал е около себе си съмишленици в листа с кандидати за общински съветници.
Защото те обичат България, обичат Бургас и са готови на всичко за своя град.
Бачийски и неговите „четници“ отново са тук.
Мислете му, ако не спазвате законите. Първо трябва минете през тях, а те не се огъват и не отстъпват.
Бачийски и неговите сподвижници се нуждаят от вашата подкрепа, за да не останат и този път сами.
Подкрепете ги и вие на 27 октомври с номер 32 в бюлетината.
Защото тогава отново ще има избори и законите трябва да бъдат спазени.
Проклятие ли тегне над бургаския футбол? "Черноморец 1919" изпадна в Трета лига
Той е готов да утеши двете дами, изоставени от ергена Алек
