5 грешни убеждения, които ви пречат да забогатеете
1. Богатите хора са груби и зли
Да, има много примери за заможни хора, които се държат лошо с останалите. Но има и много такива, които спазват закона, а и отделят голяма част от средствата си за благотворителност. Затова не слагайте всички под общ знаменател.
2. Многото пари служат само за купуване на безполезни неща
Това твърдение е вярно само ако изберете да пълните дома си с десетки вещи, които вероятно няма да използвате. Но никой не е казал, че трябва да бъде така. Ако употребявате парите си за пътувания, нови преживявания, подаръци на близките си, ще установите, че те наистина могат да ви направят щастливи.
3. Заслужавам само толкова пари
Има едно масово убеждение, че ако се стремиш към големи печалби, ти си алчен, егоистичен, пресметлив. От друга страна обаче – защо да е лошо да печелиш, ако си умен, работиш здраво и имаш нюх? Позволете си да мечтаете мащабно. Именно така най-известните милиардери на света са поели към успеха.
4. Хората, които правят пари, не се интересуват от нищо друго
Такива хора има, но в същото време е имало/има и хора като Стив Джобс и Бил Гейтс, които се интересуват какво наследство ще оставят след себе си и как да помогнат на нуждаещите се. Много предприемачи се стремят да създадат нещо трайно и полезно. Вие сами избирате дали да сте като тях или фокусът ви да бъде изцяло в богатството.
5. Парите ще ме променят
Били сме свидетели на случаи, в които печалби от лотарията или голямо наследство променят хората. Но става дума за неочаквано състояние, за което човекът не е работил. Ако печелите постепенно, чрез работа или инвестиции, няма да се поддадете на изкушенията и да се промените. Затова – вземете се в ръце и нека 2016-а бъде вашата наистина успешна във финансово отношение година.
2
Коментара по темата
2.
копи
16.04.2016 18:00:31
Ситият на гладния не вярва
Не съм го казал аз, народът го е казал – че ситият на гладен не вярва. Аз го чух много отдавна и ми се видя глупаво.
После пораснах и научих доста неща. От другите хора, но и на свой гръб. И разбрах, че е истина.
Едната причина е в гладния. Сиромах човек – жив дявол, лъже, за да оцелее.
Но другата причина е в сития. Сит сред гладни – това значи богат.
Богатство не се трупа с труд. Пак народът го е казал – от работа гърбав се става, но богат не се става. Богатство се натрупва с лъжи, кражба, „печалба в рамките на закона“.
Колкото по-безочливо човек трупа пари, толкова повече страх хваща да не му ги отнемат. Затова лесно решава, че бедните са некадърни и мързеливи, завиждат му. Но много трудно приема, че ги движат мотиви, различни от неговите. Че може да не му искат парите, а просто да се нахранят. Затова не им вярва. Никога!
Между Дунава и Родопите живеем 7 милиона души. От тях я има, я не, един милион „сити“ – не живеят на кредит, хранят се здравословно, поддържат се физически, грижат се за външния си вид, „почиват“ си по няколко пъти в годината по курорти в чужбина. Останалите сме „гладни“ – оцеляваме на кредит, тъпчем се с боклуци, живеем „втора употреба“. „Почиваме“ пред телевизора – като гледаме „Богатите също плачат“.
Шест милиона души и – още шест милиарда – по целия свят мълчим, скърцаме зъби, докато не ни писне. Тогава се събираме на групи и крещим. Към „ситите“.
Нищо чудно, че не ни вярват. Те не ни се молят. Пращат ни полицаи, бирници, мутри. Ако трябва, ще ни бият със собствените си ръце, за да вземат „своето“.
А ние, вместо да отвърнем, им приказваме.
Наистина не е за вярване!
Те няма да ни поканят на софрата си.
Не съм го казал аз, народът го е казал – че ситият на гладен не вярва. Аз го чух много отдавна и ми се видя глупаво.
После пораснах и научих доста неща. От другите хора, но и на свой гръб. И разбрах, че е истина.
Едната причина е в гладния. Сиромах човек – жив дявол, лъже, за да оцелее.
Но другата причина е в сития. Сит сред гладни – това значи богат.
Богатство не се трупа с труд. Пак народът го е казал – от работа гърбав се става, но богат не се става. Богатство се натрупва с лъжи, кражба, „печалба в рамките на закона“.
Колкото по-безочливо човек трупа пари, толкова повече страх хваща да не му ги отнемат. Затова лесно решава, че бедните са некадърни и мързеливи, завиждат му. Но много трудно приема, че ги движат мотиви, различни от неговите. Че може да не му искат парите, а просто да се нахранят. Затова не им вярва. Никога!
Между Дунава и Родопите живеем 7 милиона души. От тях я има, я не, един милион „сити“ – не живеят на кредит, хранят се здравословно, поддържат се физически, грижат се за външния си вид, „почиват“ си по няколко пъти в годината по курорти в чужбина. Останалите сме „гладни“ – оцеляваме на кредит, тъпчем се с боклуци, живеем „втора употреба“. „Почиваме“ пред телевизора – като гледаме „Богатите също плачат“.
Шест милиона души и – още шест милиарда – по целия свят мълчим, скърцаме зъби, докато не ни писне. Тогава се събираме на групи и крещим. Към „ситите“.
Нищо чудно, че не ни вярват. Те не ни се молят. Пращат ни полицаи, бирници, мутри. Ако трябва, ще ни бият със собствените си ръце, за да вземат „своето“.
А ние, вместо да отвърнем, им приказваме.
Наистина не е за вярване!
Те няма да ни поканят на софрата си.
1.
_nib_
16.04.2016 17:08:00
Алчните са ограничени,капсуловани хора.