Нов шок в Белгия: Единият от кървавите касапи Бакрауи е имал роднински връзки в полицията
По негодите думи братята Бакрауи прилежно работели като чистачи на летището и това им е помогнало да осъществят терористичната атака.
Техният роднина твърди, че те не са предизвиквали никакви подозрения и по никакъв начин не издавали екстремистките си възгледи и терористичните си намерения.
Ибрахим и Халид завършили училището с отличие, падали си по футбол и се занимавали с благотворителна дейност - на Рождество винаги купували подаръци за бездомници и сираци.
Чичото на братята Бакрауи прави тези разкрития при условията на анонимност, за да не бъде застрашена сигурността му, уточнява The Sun, цитиран от Блиц.
2
Коментара по темата
2.
За българите
26.03.2016 15:15:01
Кенали - Дневник
Сержант Жер Оливие
2 октомври 1916 г. Село Баница
...Радостен съм днес. Командирът на полка току-що ни бе събрал и съобщи, че българите са разбити и унищожени от нашите доблестни съюзници – сърбите. Той ни съобщи, малко под секрет, че и Битоля била вече завзета, но още не го разправяли официално, за да не се втурнат всички части към тоя голям град. Изглеждало, че ние сме щели да отидем за гарнизон в града.
Това съобщение предизвика всеобща радост и дълго нашите викаха: Vive les cocloniaux, Vive le France! /
3 октомври 1916 г.
... Та как да не се радвам, че Битоля е паднала, и че се отървахме да не се бием с тоя ужасно див народ? Не съм още виждал българи, но които са ги виждали, разправят страшни работи за тях. И ротният командир и той потвърди, че тия диваци българите били и човекоядци. Това е невероятно за Европа, но има хора, които са видели. Снощи стояхме край огъня и разправяхме пак за тях. Бертие, ключарят, който бил келнер в едно кафене в Нанси, казваше, че бил виждал българи, които се учили в града, обаче онези били досущ като нас и не изглеждало да ядат човешко месо.
Но фелдфебелът Ребюфа, който много е ходил и видял, та и много знае, така го изобличи в незнание и простащина, че смутения Бертие призна, че онези в Нанси възможно да са били и руси.
А Ребюфа, както разказва, лично е видял това, когато една нощ бил секрет при Доаран / Дойран – б. пр. /. Той се доближил в тъмнината до един български пост и с очите си видял, как тия кръвопийци българи с удари по главата избивали един по един пленени след боя наши французи, печели ги на желязо, разкъсвали ги и всеки вземал и глождел по един кокал, ръка, крак или печена човешка глава. И всичко изядали. Ребюфа, който не е от деликатните, не издържал тая мръсотия, повдигнало му се и повърнал. Българите чули шума, скочили веднага подире му и с пушки, бомби го погнали. Бедният Ребюфа! Щели и него да изядат. Но от всичко видяно толкова му се потърсило, че той се разболял от стомах и станало нужда да го изпратят на поправка у тях В Тараскон. / тарасконците са забележителни по това, че винаги преувеличават – б.пр./. наистина тия от Южна Франция, особено тарасконците, май поизлъгват, но все пак трябва да има нещо вярно, по нас казват pas de fume sans feu / няма дим без огън /
Да не изпаднеш в ръцете на тия страшилища, ще те изядат, та помен няма да остане от тебе. Особено нас – французите – много ни търсили, защото месото ни било деликатно – тъй каза Ребюфа! На черните не налитали. Ех, приличат си.
Сержант Жер Оливие
2 октомври 1916 г. Село Баница
...Радостен съм днес. Командирът на полка току-що ни бе събрал и съобщи, че българите са разбити и унищожени от нашите доблестни съюзници – сърбите. Той ни съобщи, малко под секрет, че и Битоля била вече завзета, но още не го разправяли официално, за да не се втурнат всички части към тоя голям град. Изглеждало, че ние сме щели да отидем за гарнизон в града.
Това съобщение предизвика всеобща радост и дълго нашите викаха: Vive les cocloniaux, Vive le France! /
3 октомври 1916 г.
... Та как да не се радвам, че Битоля е паднала, и че се отървахме да не се бием с тоя ужасно див народ? Не съм още виждал българи, но които са ги виждали, разправят страшни работи за тях. И ротният командир и той потвърди, че тия диваци българите били и човекоядци. Това е невероятно за Европа, но има хора, които са видели. Снощи стояхме край огъня и разправяхме пак за тях. Бертие, ключарят, който бил келнер в едно кафене в Нанси, казваше, че бил виждал българи, които се учили в града, обаче онези били досущ като нас и не изглеждало да ядат човешко месо.
Но фелдфебелът Ребюфа, който много е ходил и видял, та и много знае, така го изобличи в незнание и простащина, че смутения Бертие призна, че онези в Нанси възможно да са били и руси.
А Ребюфа, както разказва, лично е видял това, когато една нощ бил секрет при Доаран / Дойран – б. пр. /. Той се доближил в тъмнината до един български пост и с очите си видял, как тия кръвопийци българи с удари по главата избивали един по един пленени след боя наши французи, печели ги на желязо, разкъсвали ги и всеки вземал и глождел по един кокал, ръка, крак или печена човешка глава. И всичко изядали. Ребюфа, който не е от деликатните, не издържал тая мръсотия, повдигнало му се и повърнал. Българите чули шума, скочили веднага подире му и с пушки, бомби го погнали. Бедният Ребюфа! Щели и него да изядат. Но от всичко видяно толкова му се потърсило, че той се разболял от стомах и станало нужда да го изпратят на поправка у тях В Тараскон. / тарасконците са забележителни по това, че винаги преувеличават – б.пр./. наистина тия от Южна Франция, особено тарасконците, май поизлъгват, но все пак трябва да има нещо вярно, по нас казват pas de fume sans feu / няма дим без огън /
Да не изпаднеш в ръцете на тия страшилища, ще те изядат, та помен няма да остане от тебе. Особено нас – французите – много ни търсили, защото месото ни било деликатно – тъй каза Ребюфа! На черните не налитали. Ех, приличат си.
1.
гражданин
26.03.2016 14:20:47
Ако в една страна завършваш с отличие и намираш реализация като чистач, смятам, че тероризмът е логично следствие.