Ето отличителните белези на българина, който иска да е шеф
Стремежът да казваш, нареждаш и определяш посоката на случване на събитията сред определена група хора, без оглед на личностните си качества, не е случайно явление по тези географски ширини. Както знаем много добре, освен от политика и футбол, българинът разбира и от всичко останало. По рождение.
Редом с това представата за понятието „лидер“ у нас винаги е била доста специфична и особена.
Ето кои са отличителните белези в поведението и личността ти изобщо, ако си бленуващ да бъде шеф средностатистически българин:
Винаги си искал да си шеф.
Когато беше малък, дечицата около теб мечтаеха да бъдат космонавт, зъболекар и балерина, а ти винаги искаше да си чисто и просто господар на света. Съвсем логично всички те мразеха и игнорираха просташкото ти поведение още тогава. Та така цял живот. Митът, че това се случва, защото винаги са ти завиждали, току-що се разпадна. Честито.
А и майка ти лъжеше, когато се хвалеше на приятелките си за свръхкачествата ти. Просто трябваше и тя да каже нещо, жената, на фона на успелите нормални деца на съседката.
Вследствие на всичко това желанието ти да властваш рецидивира и сега единственият ти стимул за живот е да видиш как някой стресирано ти поднася кафе, докато се въртиш на кожен стол в просторен кабинет с твоя портрет на стената. Като корейски вожд.
Лидерството си ти е заложено, ей така…
Нормалните и успешни хора тълкуват лидерските качества най-вече като умение за работа в екип и правилен подход към хора, чийто труд си поел ангажимента да ръководиш. За теб обаче това понятие се изчерпва с тежка доминация и избиване на потресаващи комплекси от детството върху невинни събеседници и измислени противници.
Няма значение дали чичо ти те е тормозил или фактът, че си от дълбоката провинция, те гнети по някакви причини и до днес. Важното е да им покажеш кой е шефът, правейки точно обратното на всичко, в което има някакъв смисъл или, не дай си боже, реална полза…
Повишаваш тон. Защото можеш.
Вкъщи си по-нисък от тревата и се съгласяваш безрезервно с волята на половинката си – много по-успешна, изявена и адекватна личност от теб, с която си имал абсурдния късмет да се събереш преди години, просто защото е била в кратка житейска криза и нещо се е объркала.
За сметка на това, сред външни хора си позволяваш да повишаваш тон с характерни фалцетни нотки, които издават зле прикрита вътрешна немощ.
Ако си истински гадняр, какъвто най-вероятно си, прилагаш и обратната тактика – супер тихо говорене, което подчинява околните от само себе си, поставяйки ги в ситуация, в която трябва да наострят уши, да се приближават, да молят да повториш и т.н.
Задължително говориш за неща, които не разбираш.
Обичаш да спориш по теми, върху които си нямаш и най-бегла представа. Да затапиш някого ти е любимо, без да осъзнаваш, че хората обикновено млъкват рязко в спор с теб, просто защото си прост, а не защото знаеш повече от тях.
Отчаянието от смисъла на обсъждане на каквото и да било в разговор с теб, което останалите неминуемо изпитват, е съпоставимо само с това при получаване на изравнителна сметка от „Топлофикация София“ ЕАД.
Връх в безсмислието на словата ти е хаотичната употребата на сложни термини и чуждици, които за първи път си чул онзи ден, и чието реално значение остава мистерия за теб доживот, тъй като осъзнаването му изисква неголям, но далеч по-сериозен умствен потенциал от наличния ти такъв.
Заобикаляш се с хора, които повтарят „да, да, да“ след всичко, което кажеш.
Самият ти дълго си повтарял и продължаваш да повтаряш „да, да, да“ все някъде и пред някого. Обичаш да организираш срещи с много хора, в които да задаваш тема на обсъждане и съответно да споделяш мнение, с което всички са съгласни.
За целта обаче е добре да подбереш кого каниш на съответните събирания, тъй като се е случвало някой да ти противоречи и то аргументирано, което, освен стрес и напрежение, може да ти докара и тикове на левия клепач. Заради които да се наложи да си правиш процедури, по време на които друг човек, а именно лекар, да ти казва какво да правиш. Нещо, което окончателно ще те бутне.
Разказваш тъпи смешки.
Своеобразен връх в одобрението от страна на околните към възвишената ти личност е небивалият смях, който следва винаги след крайно безсмислен и глупав виц, разказан от теб. Разбира се, това се случва, когато си заобиколен от още по-големи плазмодии, с които можете до безкрай да си зацикляте и да преливате от пусто в празно, без никакъв смислен резултат за нито един от вас, камо ли за някого другиго.
Най-тежкото от всичко е, когато чат-пат се случва да разкажеш виц, след който няма никаква възторжена реакция, след което да го повториш, понеже си мислиш, че никой не го е чул…
Вярваш, че си безсмъртен.
Чувал си, че някои хора умират, но не вярваш да ти се случи точно на теб. Чел си в престижни български информационни онлайн агенции (словосъчетание, лишено от всякакъв смисъл), че британски учени са изобретили средство за безкраен живот след зануляване на жизнените функции на човешкия организъм някъде в Новокузнецк, Сибир.
Идеята ти допада и си решен един ден да изоставиш тук всички нещастници, които не оценяват качествата ти по достойнство, и да завладееш суровия безкраен Север с интелект и необятен сексапил. И слава богу… Давай!
6
Коментара по темата
6.
AA
08.02.2016 08:05:45
Поговорка : "На нов началник и на малко прасенце не бързай да се раздваш. Не се знае каква свиня ще излезе".
Особено, ако се казва Петър.
Особено, ако се казва Петър.
5.
Руско гето
07.02.2016 23:04:22
Това журнализъм не е явно е пионерче. Боклук.
4.
проф. Петко-Адамович Петков
07.02.2016 22:22:54
Брей, че сте ме изрисували така...!!!
Ей Флагманци, ще ви съдя до ДУПКА,
да знаете !!!!
Няма да ви се размине !!!!!!!!!
Ей Флагманци, ще ви съдя до ДУПКА,
да знаете !!!!
Няма да ви се размине !!!!!!!!!
3.
dyd
07.02.2016 22:15:20
Да живее Ким
2.
_nib_
07.02.2016 20:58:27
Трябва да изкарам един ПУЦ за шеф.
1.
ееееее
07.02.2016 20:55:42
УЗОВА Е ТОВА , АМА НАПЪЛНО И СТИНСКА МАМИЦАТА И МРЪСНА - ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ МЯРКА В ТОХ-А , ВЪПРЕКИ, ЧЕ Я ПЕНСИОНИРАХА - ДА ГНИЕ В АДА ДАНО...КОРУМПИРАНА ГАД И ЗЛОБА ТАКАВА...