Френската мадам Клод - сводницата легенда
“Две неща вървят безотказно в живота - добрата храна и сексът. Аз не съм силна в готвенето”, обичала да казва на младини мадам Клод, най-прочутата сводница във Франция.
През последните 20 г. тя живееше в самота в апартамент под наем на Лазурния бряг и почти нищо не напомняше за бурния ѝ живот, описан в книги и вдъхновил няколко филма. В края на декември жената, която осигуряваше свежа плът на силните на деня през 60-те и 70-те години на миналия век, издъхна в Ница на 92 г., отнасяйки в гроба много от тайните на известните си клиенти.
Аристократи,
политици, министри,
индустриалци, хора
от шоубизнеса са
ползвали услугите ѝ Самата мадам признава, че сред тях са били бившият американски президент Джон Кенеди, шахът на Иран, босът на ФИАТ Джовани Аниели. Френските медии добавят либийския лидер Муамар Кадафи и кинозвездата Марлон Брандо. Мадам Клод твърди, че им продавала повече мечти, отколкото секс. Тя обаче се пази да споменава френски имена, въпреки че навремето нейни клиенти били редица висши чиновници.
Момичетата ѝ, около 500 в най-славните дни на публичния ѝ дом, били красиви, говорели езици, четели книги, за да са на нивото на елитната клиентела.
Мадам Клод никога не ги задължавала да работят за нея. Всяка, която искала, можела веднага да получи свободата си и да си тръгне. Впоследствие някои от тях се омъжили доста изгодно. А устата на бившата им шефка оставала заключена за миналото им.
Нейният принцип бил -
не се говори за онова,
което не е актуално Способността ѝ да мълчи, усвоена още в ранни младини, всъщност е неизменна част от успеха ѝ.
Фернанд Грюде, както е истинското ѝ име, е родена през 1923 г. в Анжер в много скромно семейство. През целия си живот тя си измисля биографии, които са ѝ изгодни според случая. Разказва, че е отгледана в манастирски пансион. Баща ѝ ту е кмет, ту участник в Съпротивата, разстрелян от германците.
Или и двете неща едновременно, защото така е по-шик. Истината всъщност е, че той работи в кафене, продава също банички на гарата и умира в леглото си от рак на ларинкса.
За себе си твърди също, че
е била депортирана в
лагера Равенсбрюк
(женски концентрационен лагер на около 80 км от Берлин). Дъщеря ѝ Ани пък се родила от връзката с лекар нацист в лагера, когато нямала още 20 години. При мадам Клод никога не е съвсем ясно къде завършва истината и започва митоманията.
Фернанд оставя дъщеря си на отглеждане при майка си и пристига в Париж през 50-те години. Именно там се прекръства на Клод. “Имам три имена - Фернанд, Жозефин, Клод. Приех онова, което ми харесваше най-много. Мадам Клод звучи като запазена марка”, обяснява по-късно тя.
Започва да си изкарва хляба като проститутка, създава си и покровители в света на бандитизма. Но скоро разбира, че би печелила доста повече като организаторка на мрежа за секс, отколкото ако сама работи на тротоара. Така се ражда луксозният ѝ публичен дом на ул. “Буленвилие” № 32, в богаташкия 16-и район на Париж. За нея светът се дели на две - на мъже, които могат да плащат, и на жени, които могат да задоволяват сексуалните им фантазии.
Момичетата ѝ, както ги нарича, идват от целия свят и са от всякакви среди - сред тях има безработни актриси и неуспели модели, дори млади жени от буржоазни семейства, които търсят силни изживявания.
Яхти, частни самолети, разкошни вили и понякога дворци - животът, който тя им предлага, е доста привлекателен. Мрази думите проституция и сводничество и се изживява като мениджър, който предлага определен вид услуги. Една от паметните ѝ фрази е, че иска да направи порока красив.
Луксозните проститутки на мадам Клод
вземали между 1500
и 2300 евро на вечер
За себе организаторката на мрежата задържала по 30% от всяка среща с клиент. “Можех да им вземам и повече, но тогава те биха ме предали”, изповядва принципите си френската кралица на сводниците.
“Хората имат много превратна представа за проституцията. Те виждат в нея само мръсотия и насилие. А всъщност може да е нещо съвсем различно - приятни места с красиви жени, които нямат нищо против да го правят”, казва французойката в едно от многобройните си интервюта през годините.
Пигмалион по душа, обладана от стремеж към съвършенство, мадам моделира момичетата си с помощта на естетичен хирург. По нейна поръка той скъсява носове, прави липосукции, увеличава гърди, създава перфектни усмивки. Гърдите са първото нещо, което тя държи да види, когато някоя хубавица идва да иска работа.
Мадам Клод ги образова, облича ги в дрехи на известни дизайнери. Тя плаща сметките, но момичетата после ѝ се издължават с парите от първия си клиент. “Трябва да знаете как да се държите и да блестите на светските вечери”, повтаря тя на красавиците.
Това, което мадам Клод създава, е бордей, който няма нищо общо с тези преди нея. Клиентите ѝ са все много над средното ниво - богати и влиятелни хора. Говори се за представители на фамилията Ротшилд, за Аристотел Онасис и Джани Аниели, за либийския лидер Муамар Кадафи.
Минавайки през Париж през 1962 г., Джон Кенеди се оставя да бъде съблазнен от едно от нейните протежетата. Но най-очакван бил моментът, когато се обадел личният секретар на шаха на Иран (тя не го назовава по име).
“Момичетата се
избиваха да отидат
в Иран, откъдето
се връщаха покрити
с диаманти”,
спомня си мадам Клод в мемоарите си. Впрочем уговорките за срещите прочутата сводница правела почти само по телефона.
Откровенията, изречени от влиятелните ѝ клиенти в леглата на момичетата, мадам Клод пунктуално предавала на тайните служби и това дълго време карало властите да си затварят очите за дейността ѝ.
Огромните ѝ неприятности започват, когато в Елисейския дворец влиза Валери Жискар д'Естен, а Мишел Понятовски става министър на вътрешните работи. От 1976 г. заедно със съдията Жан-Луи Брюгиер, те повеждат безпощадна война с проституцията и сводничеството, а данъчните предявяват към мадам Клод
иск за 11 млн.
френски франка
Сводницата бяга в САЩ под името Клод Толмачев, за да се изплъзне на бирниците. В Лос Анджелис, където се установява, отваря сладкарница със свой приятел. Това обаче не е начинът на живот, с който е свикнала. “На моменти побесняваше от гняв. Започваше да рита мебелите и да крещи, че са я накарали да продава кифлички с шоколад”, разказва съдружникът ѝ.
Жени се за барман хомосексуалист, за да вземе зелена карта, и отваря ресторант в Ел Ей. Новите ѝ съдружници се оказват по-хитри и безскрупулни от нея и я изпортват на имиграционните.
През 1985 г., когато смята, че вече е защитена от давността, мадам Клод се връща във Франция, но преседява 4 месеца в затвора, увита във визоненото си палто. “В крайна сметка, престоят ми там бе по-скоро приятен”, спомня си сводницата. През 1986 г. е освободена, но остава под наблюдение. За известно време продава джинси в бутик, но не издържа дълго.
През 1991 г., на 68 години, решава да започне от нулата и пак подхваща най-стария занаят с дузина момичета в собствения си апартамент в парижкия квартал “Маре”. Именно там два месеца по-късно я закопчава Мартин Монтей, по онове време шефка на бригадата за борба със сводничеството.
“В 30-годишната си кариера като полицай съм имала какви ли не случаи, но само за два продължават да ме разпитват и днес - лейди Ди и мадам Клод”, казва днес Монтей. “Клод естествено привличаше интерес. По време на разпитите беше нападателна, надменна, но признавам, че на моменти беше и чаровна”, продължава със спомените си комисарката.
Обвинена в сводничество с утежняващи вината обстоятелства, мадам Клод отново влиза в затвора, този път за 6 месеца. След това напуска столицата и първо се установява в Бос, а после и в Ница през 2000 г. По това време е почти напълно разорена, затова пише биографията си и издава касета със съвети за прелъстяване, за да може да плати дълговете си. Казва, че вече
има пари само за
хляб, мляко и
билет за метрото
Престава да се среща с хора и приема в дома си само Паоло, фризьор и неин съсед по апартамент, както и Филин Тюилиер, който прави документален филм за нея, който ѝ позволява да плати гаранцията за излизането си от затвора.
Единственото нещо, за което признава, че съжалява, е, че се е скарала с дъщеря си, на която губи следите в продължение на 20 г. Наема детектив да я търси, но става така, че двете един ден се срещат случайно в “Галери Лафайет” в Париж. Решават да се виждат всяка седмица, но остава да определят деня. Избраният от Ани не се оказва подходящ за мадам Клод, която отсича, че на нейната възраст не може да се съобразява с никого.
От този момент
разривът между
майка
и дъщеря е пълен
През декември 2013 г. мадам Клод получава инсулт. На 90-годишна възраст тя признава пред един от малкото си останали приятели, че иска да отиде в Швейцария, където да се подложи на евтаназия и да умре достойно.
Това е последната ѝ мечта или последният ѝ кошмар. Сводницата легенда умря съвсем сама в Ница, отнасяйки в отвъдното както тайните, така и лъжите си.
3
Коментара по темата
3.
O...o
09.01.2016 16:53:57
блича се и се държи като дама и никак не прилича на уличница.
2.
information from Happy kyky lend
09.01.2016 14:11:33
Ъ...Ъ...Ъ...Ъ
Знам една наша много якаЪ в happy lend=Говори езици, чете книги, гледа филми и ги съчинява, търси си елитната клиентела, изгодна и доходна според случая. Завистлива и грозна е. Може да пее и вЪрти добре педалите Urkf
и на велосипед.
Знам една наша много якаЪ в happy lend=Говори езици, чете книги, гледа филми и ги съчинява, търси си елитната клиентела, изгодна и доходна според случая. Завистлива и грозна е. Може да пее и вЪрти добре педалите Urkf
и на велосипед.
1.
яка
09.01.2016 13:21:20
мастия