Бургас крие италиански чар
Обиколката, препоръчвана от професионални гидове, започва от обновения площад "Тройката", покрай изящните здания от края на XIX и началото на XX век на фамилия Хаджипетрови, арменската църква "Сурп хач", еврейската синагога, в която сега се помещава художествена галерия, Грамофона на ул. "Богориди", красивата Морска градина, Казиното.
На площад "Тройката" духът на старите традиции среща модерното мислене, казва екскурзоводът Лъчезар Първински.
В началото на XX век тук е бил домът на едни от благодетелите на Бургас - фамилията Хаджипетрови, основателите на Големи български мелници. В сградите на двете книжарници "Амадеус" и "Хеликон" преди повече от 100 години са се помещавали канцеларията и складовете на мелниците, а само на метри от тях срещу Съдебната палата все още стои домът на Хаджипетрови. Вярно, запусната и неподдържана къща, която обаче още пази духа на времето и майсторството на легендарния архитект Рикардо Тоскани, проектирал най-впечатляващите сгради по онова време в Бургас.
Тръгвайки надолу по ул. "Александровска", виждаме още една сграда, която е запазила предназначението си до днес - "Безистена". Оригиналният безистен е създаден от сътрудничеството между Тоскани и арх. Светослав Славов през 1912 г. На горния етаж в галерията с дъговиден стъклен покрив били канторите на търговци, предприемачи, адвокати, проектанти, а занаятчиите заемали приземните помещения. Тежката барокова украса вдъхва респект на минаващите, а който успее да намери подходяща гледна точка, ще забележи каменен орел, волно разперил крила над покривния корниз. Уникален за времето си, този италиански безистен изпълнява и до днес първоначалните си функции.
Пред сградата на Община Бургас забързваме времето, за да стигнем до 30-те години на миналия век. И до един от символите на града -Часовника. В историята му се преплитат превратности и човешки съдби.
Всичко започва в началото на миналия век, когато двамата инженери - Георги Марков и Ангел Гюзелев, следват в Европа. Те решават да намерят часовник, който да бъде поставен на важно място в Бургас. Годината е 1936-а. Двамата се свързват с фирма, от която купуват часовник за родния си град. Той е марка "Фаваж" с троен циферблат и е доставен от Швейцария. Часовникът е монтиран на сградата на старата община. Там той отмерва времето в продължение на няколко години. По-късно е преместен на противоположната страна на улицата. Задвижва се чрез електрически импулси, които се предават по въздушна кабелна линия от часовник майка. Днес това място се намира на ъгъла на улиците "Александровска" и "Богориди", срещу хотел "България", където е имало ъглова сграда. На това място Часовникът остава до 60-те години на миналия век. Според някои сведения, през 1963 година той е свален и е захвърлен в мазето на сегашната териториална дирекция "Приморие", която се намира на ул. "Александровска".
Емблемата на Бургас е спасена благодарение на страстта на един бургазлия към часовниците. През 1993 година Стефан Николов дава на Часовника нов живот. Изважда го от мазето и се заема с реставрацията му. Оказва се, че старата красива чугунена конструкция, на която е стоял Часовникът, е изгубена безвъзвратно. С помощта на художника Кольо Кехайов правят нова конструкция. Тя е произведена в завод "Спартак", елементите й са от алуминий, което не позволява да бъдат заварявани.
След като разбрахме историята на часовника, с екскурзовода Лъчезар Първински влизаме в епохата на бурното индустриално и банково дело в Бургас. Втурването на града в новия ХХ век става с предприемачески ентусиазъм, остър търговски нюх и тънко чувство за красота и естетика. Изниквали къщи, банки, складове и мелници, архитекти от европейските школи развихряли въображението си в най-модерните тенденции. Като внушителната сграда, дело отново на талантливия Тоскани, "Доходната сграда" е построена около 1900 година по проект на Тоскани за гръцкия търговец С. Стефанов и използвана от Френско-белгийската банка, вероятно като партньор в проекта.
Строгата геометричност е разнообразена с флорални мотиви за декорация на прозорците и с парапети от тънко ковано желязо, а кръглите мансардни прозорчета са емблема на италианския архитект. Добави Коментар