Оцеляла под труповете в „Батаклан” проговори: Преструвах се на мъртва цял час
Изобел Боудери публикува в социалната мрежа снимка на своята жилетка, оцапана с кръв. Тя разкрива смразяващи подробности за това как лежала на пода и труповете около нея ставали все повече.
„Когато мъжете влязоха през главния вход и започнаха да стрелят, ние наивно си помислихме, че това е част от шоуто”, разказа 22-годишната Изобел. „Не беше просто терористична атака, беше клане. Десетки хора бяха застреляни точно пред мен. Реки от кръв се стичаха по пода”, добавя тя.
„Писъците на големи мъже, държащи мъртвите си приятелки, пронизваха малката концертна зала”, казва още тя.
„Унищожено бъдеще, разбити семейства. За един миг. Шокирана и сама, аз се преструвах на умряла, лежейки повече от час на пода сред хора, които гледаха любимите си неподвижни. Задържах дъха си, опитвах се да не дишам, да не плача, да не показвам на тези мъже страха, който те искаха да видят. Имах невероятен късмет да оцелея. Но толкова други хора нямаха”, споделя Изобел.
„Този свят е жесток. Действия като тези разкриват покварата на човечеството и лицата на тези хора, обикалящи около нас като лешояди, ще ме преследват до края на живота ми. Начинът, по който те прецизно се прицелваха и убиваха хора в публиката, където аз бях по средата, без никакво зачитане на човешкия живот. Сякаш не беше истинско. Очаквах всеки момент някой да каже, че това е кошмар. Но това, че оцелях от този ужас, ми дава възможност да хвърля повече светлина върху героите”, обяснява тя.
„За мъжа, който ме успокои и рискува живота си и покри главата ми, докато аз плачех и за двойката, чиито последни думи на любов запазиха вярата ми в доброто на света. За полицаите, които успяха да спасят стотици хора, и напълно непознатите хора, които ме вдигнаха от пътя и ме успокояваха 45 минути, когато аз смятах, че човека, когото обичах, е мъртъв. За ранения мъж, когото взех за него и, когато разбрах, че не е Амори, той ме прегърна и ми каза, че всичко ще е наред, въпреки че той самият беше ужасно изплашен”, разкрива южноафриканката.
„За жената, която отвори вратите си за оцелелите, за приятеля, който ми предложи подслон и излезе да ми купи нови дрехи, за да не нося окървавената си блуза. За всички вас, които изпратихте послания за загриженост и подкрепа. Всички вие ме карате да вярвам, че този свят може да бъде и по-добър”, казва Изобел.
„За да не се случва това отново, но най-вече за тези 80 души, които бяха убити на събитието, които нямаха такъв късмет, които не доживяха до днес, и за цялата болка, през която техните семейства и приятели ще трябва да минат. Толкова съжалявам”, заявява тя.
„Нищо не може да облекчи болката. Чувствам се привилегирована, че бях с тях в последните им мигове. Вярвайки истински, че ще се присъединя към тях, заявявам, че техните последни мисли не бяха за животните, които извършиха всичко това. Те мислеха за хората, които обичат. Докато лежах в кръвта на непознатите и чаках своя куршум, който да сложи край на скромните ми 22 години, си представях всяко лице, което бях обичала, и шептях „Обичам те”. Отново и отново. Спомнях си най-хубавото от живота си. Надявах се, че тези, които обичам, знаят колко много, че независимо какво се случи с мен, ще продължат да вярват в доброто у хората и няма да оставят тези мъже да спечелят”, продължава трогателно южноафриканката.
„Миналата нощ животът на толкова хора се промени завинаги и от нас зависи да станем по-добри хора. Да живеем живота, за който невинните жертви на тази трагедия са мечтали, но за съжаление никога няма да се сбъдне.
Почивайте в мир, ангели. Никога няма да бъдете забравени”, завършва младата жена.
/БЛИЦ/ Добави Коментар