Правят карта на дъното на Черно море
Експедицията стартира работа на терен на 12 септември 2015 г. Операциите в морето ще продължат 30 дни. След това данните ще се анализират и интерпретират и ще бъдат представени на българското правителство през пролетта на 2016 г.
Черно море се определя като една от най-добрите подводни лаборатории в света заради своите аноксични води, в които артефактите се запазват по-добре, отколкото в която и да е друга морска среда. Районът като цяло е от основно значение за историята на човешкото развитие и за разселването на праисторическите хора от Ранния палеолит насам.
Целта на проекта е да проучи подробно българската акватория на Черно море, да се разбере повече за периода от ранната праистория до късното пост-средновековие и/или да се намерят потънали кораби с историческо значение от по-нови времена. Проектът има и потенциал да отговори на едни от най-големите въпроси в археологията: как и кога Черно море се свързва със Средиземно море и световните океани.
Тригодишният проект се финансира от Фондация „Експедиции и образование" (Expedition and Education Foundation), която заедно с Центъра за морска археология към Университета на Саутхамптън (Великобритания) и Центъра за подводна археология и Националния археологически институт с музей при БАН (България).
Заедно с Университета на Кънектикът, (САЩ), Научноизследователския институт за морска археология към Университета Södertörn (Швеция) и Гръцкия център по морски изследвания, ще работят съвместно, провеждайки интердисциплинарните проучвания.
Съвместният проект ще събере на борда на изследователския кораб учени от всички авторитетни научни организации, които ще работят заедно.
Водещият български морски археолог на експедицията е Христина Ангелова от Център за подводна археология в Созопол. „Тази експедиция предоставя перфектната възможност за обединяване на съществуващите изследвания от предишни проекти, провеждани в Черно море, както и да се използват и други проекти от цяла Европа, включително SPLASHCOS
(„Подводна праисторическа археология и ландшафти в континенталния шелф") - четиригодишна изследователска мрежа (2009 г. до 2013 г.), финансирана от Европейската комисия в рамките на програмата COST
(Сътрудничество в областта на науката и технологиите), като COST Action TD0902, за да се изгради възможно най-обширната картина на нашите подводни ландшафти, която ще ни помогне да изучим напълно нашето богато културно наследство", коментира Ангелова.
Международният научен екип, ръководен от професор Джон Адамс от Центъра за морска археология към Университета в Саутхамптън, е избрал оптимална площ от над 1000 кв.км от българското морско дъно за научни изследвания, които ще се осъществяват от борда на два плавателни съда - един за плитки и един - за дълбоки води.
През първата година на проекта основният акцент ще бъде върху геофизиката, за да се картира районът. През втората година се предвижда разширяване на дейността - взимане на проби от дъното и по-детайлно анализиране на данните, получени през първата година. През третата година екипът ще се задълбочи още повече и ще проведе още по-детайлно проучване на избрани места, използвайки най-модерна техника, включително ROV, AUV и пилотирани подводници.
Проектът ще се осъществява в пълно съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство (2001 г.) и в съответствие със статута на България като един от първите поддръжници, подписали конвенцията.
Проектът има за цел да илюстрира най-добрите международни практики в отговор на различните заплахи за Подводното културно наследство, които са преобладаващи в други части на света. От името на българското правителство проектът е одобрен от Министерството на културата, като са издадени разрешителни за всички дейности, гласи информацията на организаторите.
Професор Джон Адамс, Университет на Саутхамптън, коментира: „За разлика от изследванията, при които се прилагат изкопни работи, нашето изследване картира морското дъно, използвайки най-модерна техника.
Това е ключов проект за морската археология - най-голямото изследване, което някога е провеждано в региона. Най-важните места в този регион ще бъдат изследвани в по-големи подробности по време на втората и третата година на проекта."
Дейвид Белтън и Анди Байът, изпълнителни продуценти на Black Sea Films ще правят документален филм. Те създават екип от водещи творци, създатели на печелилите многобройни награди филми „Синята планета" и „Планета Земя" на Би Би Си, „Бог в Америка" на PBS, „Експедиции" на Channel Four; „Застреляй кучетата", „Дълбокото синьо", „10 милиарда" на Theatrical Features и 3D филма „Ураган".
1
Коментара по темата
1.
9
14.09.2015 13:22:11
Лабораторията за управление на рискове на бившия премиер Иван Костов публикува анализ, в който се разкрива как със съдействието на българската държава "Лукойл" изкуствено завишава разходите си за суровините, които внася.
Така руската компания надува цената на бензина и нафтата у нас, пести данък печалба и изнася капитали в Русия, сред които и част от събраното от българите ДДС върху горивата.
Сортът петрол, с който работи рафинерията, е "Урал". Вместо това обаче за данъчни цели се смята цената на по-скъпия сорт "Брент", който няма никаква връзка с работата на "Лукойл".
Пред митниците "Лукойл" не представя фактури на каква цена е купил суровия петрол. Вместо това представя таблица за борсовата цена на сорта "Брент". Разликата между борсовите цени на двата сорта е 2,41%, пише в анализа на Risk Management Lab.
Към борсовата цена се добавят и нереално високи според лабораторията на Костов разходи за транспорт и застраховки.
Така "Урал"-ът, който "Лукойл" купува излиза с 10,6% по-скъп, отколкото ако си беше купил "Брент".
Разликата между реалната цена на суровия петрол, който "Лукойл" е купил от Русия, и цената, която е отчел в България, е 13,27% за изследвания период между 2006 и 2014 г. (разликата варира между 6,68% и 15,61% в различните години).
Заради този финт "Лукойл" декларира средногодишно със 763,5 млн. лв. повече от реалните си разходи. С натрупване за периода 2006-2014 сумата е 6871.7 млн. лв.
Щетите
Най-напред години наред ние плащаме по-скъп бензин и дизел, отколкото е реалната му цена. Освен на джоба на всеки от нас това се отразява зле и на икономиката като цяло.
Спестена корпоративна печалба. От описаната схема може да се направи изводът, че за 9 години "Лукойл" е спестил 687 млн. лв. данък печалба.
Описаната от Иван Костов схема дава отговор на най-голямата мистерия в българската икономика - как така монополистът "Лукойл" редовно работи на загуба и има интерес да го прави, за разлика от една нормална фирма, която би затворила, ако все е на загуба.
И накрая - чрез тази схема "Лукойл" изнася в Русия ДДС, който би трябвало да остане в България, тъй като върху надценения суров петрол се начислява по-висок ДДС.
Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и Корпоративен данък,
пише в анализа на Risk Management Lab.
Акумулираната разлика за периода възлиза на 1 145.3 млн. лева.
Изпълнителната и законодателната власти не отговориха в законно установения срок на официален сигнал за основателни съмнения за щети от завишаване цените на внасяния суров петрол сорт Урал,
се казва още в анализа на Лабораторията за управление на рискове.
Мерките, които Костов предлага
Лабораторията предлага на държавните институции 3 мерки за спиране на порочните практики:
1. Държавата да изиска фактурите, по които "Лукойл" е плащала суровия петрол, вместо да отбива номера с никого не интересуващите котировки на никого не интересуващия сорт "Брент".
2. АДФИ да извърши пълна проверка на доставките на петрол сорт "Урал" от приватизацията на Нефтохимически комбинат – Бургас досега, с цел да бъде определен размерът на умишлено занижените печалби и надвзетия възстановен данъчен кредит.
3. МФ и НАП да предявят иск към "Лукойл" и дъщерните фирми на ОАО Лукойл Москва, за нанесени финансови щети на бюджета.
Така руската компания надува цената на бензина и нафтата у нас, пести данък печалба и изнася капитали в Русия, сред които и част от събраното от българите ДДС върху горивата.
Сортът петрол, с който работи рафинерията, е "Урал". Вместо това обаче за данъчни цели се смята цената на по-скъпия сорт "Брент", който няма никаква връзка с работата на "Лукойл".
Пред митниците "Лукойл" не представя фактури на каква цена е купил суровия петрол. Вместо това представя таблица за борсовата цена на сорта "Брент". Разликата между борсовите цени на двата сорта е 2,41%, пише в анализа на Risk Management Lab.
Към борсовата цена се добавят и нереално високи според лабораторията на Костов разходи за транспорт и застраховки.
Така "Урал"-ът, който "Лукойл" купува излиза с 10,6% по-скъп, отколкото ако си беше купил "Брент".
Разликата между реалната цена на суровия петрол, който "Лукойл" е купил от Русия, и цената, която е отчел в България, е 13,27% за изследвания период между 2006 и 2014 г. (разликата варира между 6,68% и 15,61% в различните години).
Заради този финт "Лукойл" декларира средногодишно със 763,5 млн. лв. повече от реалните си разходи. С натрупване за периода 2006-2014 сумата е 6871.7 млн. лв.
Щетите
Най-напред години наред ние плащаме по-скъп бензин и дизел, отколкото е реалната му цена. Освен на джоба на всеки от нас това се отразява зле и на икономиката като цяло.
Спестена корпоративна печалба. От описаната схема може да се направи изводът, че за 9 години "Лукойл" е спестил 687 млн. лв. данък печалба.
Описаната от Иван Костов схема дава отговор на най-голямата мистерия в българската икономика - как така монополистът "Лукойл" редовно работи на загуба и има интерес да го прави, за разлика от една нормална фирма, която би затворила, ако все е на загуба.
И накрая - чрез тази схема "Лукойл" изнася в Русия ДДС, който би трябвало да остане в България, тъй като върху надценения суров петрол се начислява по-висок ДДС.
Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и Корпоративен данък,
пише в анализа на Risk Management Lab.
Акумулираната разлика за периода възлиза на 1 145.3 млн. лева.
Изпълнителната и законодателната власти не отговориха в законно установения срок на официален сигнал за основателни съмнения за щети от завишаване цените на внасяния суров петрол сорт Урал,
се казва още в анализа на Лабораторията за управление на рискове.
Мерките, които Костов предлага
Лабораторията предлага на държавните институции 3 мерки за спиране на порочните практики:
1. Държавата да изиска фактурите, по които "Лукойл" е плащала суровия петрол, вместо да отбива номера с никого не интересуващите котировки на никого не интересуващия сорт "Брент".
2. АДФИ да извърши пълна проверка на доставките на петрол сорт "Урал" от приватизацията на Нефтохимически комбинат – Бургас досега, с цел да бъде определен размерът на умишлено занижените печалби и надвзетия възстановен данъчен кредит.
3. МФ и НАП да предявят иск към "Лукойл" и дъщерните фирми на ОАО Лукойл Москва, за нанесени финансови щети на бюджета.