Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Деликатесна стрида се завъди в Черно море

Карта, представяща ареала на разпространение на crassostrea gigas
Ключови думи:
Предполага се, че екзотичният пришълец е „доплувал“ до нашите брегове от Средиземноморието

За разлика от повечето морета по света, Черно море не може да се похвали с кой знае колко богато биоразнообразие на обитателите си, особено по нашите брегове. Но в него от време на време успява да се засели някой нов вид. Може би най-популярният такъв случай е с рапана, пренесен от Далечния изток най-вероятно чрез баластната вода на корабите. Покрай него през годините в морската ни акватория са се завъдили и синият рак, и бялата пясъчна мида, и мидата анадара. Наскоро се установи и един нов нашественик – стридата красострея гига (crassostrea gigas).

Екземпляр от нея това лято е донесъл в Природонаучния музей в Бургас един мъж, който я намерил край брега в Сарафово. Деликатесното мекотело съответно било похапнато, а черупката му – предадена на музейните специалисти. Те, от своя страна, показали находката на експерти от Института по океанология във Варна, които обявили красостреята за много рядко срещана по нашите ширини твар. И много й се зарадвали, тъй като досега от нея са намирани само отделни черупки, но за първи път виждали цяла раковина. Сега мечтата на учените е някой да им донесе жив екзепляр от пришълеца, за да го изследват и направят прецизен анализ.

Океанолозите са на мнение, че видът се е заселил в нашето Черно море още преди години, преминавайки в него от Средиземно море. В Украйна дори екзотичната стрида се отглежда изкуствено в морски ферми. Какво пък, нищо чудно и някоя „избягала“ оттам красавица да е достигнала до нашия бряг, понесена от теченията по гребена на вълните.
Както можем да се информираме от справочната литература, до началото на ХХ век този вид е бил разпространен само край бреговете на Япония, Корея, Северен Китай, остров Сахалин и в залива Анива в Охотско море.

След това ареалът му силно се разширява и сега е интродуциран от Тихи океан в Северна Америка, Австралия и Европа, където първо екземпляри от него са намерени край Португалия, а после се разпространява покрай всички брегове на Стария континент. Прилепена към корпусите на корабите и намърдала се в баластните им води, красостреята достига и до Канада. Днес тя е широко култивирана в повече от 40 страни по целия свят. Кой знае, може и у нас в един момент да започне да се отглежда промишлено.

По принцип този вид стрида живее по камъни, скали или в смесени песъчливо-каменисти почви, на малка дълбочина – от 1 до 50-70 м. Популациите й са много чувствителни към температурата на водата, особено по време на размножаването си, което става при температура около 18-20 градуса. А минималната соленост, при която може да съществува, не трябва да е по-малка от 12 промила. Черно море, което иначе е много по-безсолно от Средиземно и Световния океан, все пак осигурява 17 промила, което явно се отразява добре на този представител на морската фауна.

Иначе солеността на водата влияе чувствително върху растежа на стридите и техните вкусови качества. Най-вкусни са например тези, които се събират при соленост между 20 и 30 промила. Ако е по-солено, те пак си растат добре, но месото им става жилаво и с неприятен вкус, а когато солта е наистина много, растежът им се забавя.
Месото на гигантската красострея се цени високо като източник на много минерални вещества. Концентрацията на калций, мед и ванадий в него е много повече, отколкото в другите безгръбначни, но все пак количеството на токсичния метал мед е доста по-малко от пределно допустимите норми за хранителни продукти.

Във вкусния деликатес има и някои витамини като С, В12, рибофлавин, тиамин и др.
Раковините и неядливите част на стридата също се използват. Те служат като суровина за изработването на белтъчно-витаминни концентрати, влагани в животинските фуражи, а изсушените и стрити на прах черупки намират широко приложение като хранителна добавка в птицевъдството.

Дали красостреята ще продължи да се чувства добре в наши води и дали ще се спогоди с останалите черноморски обитатели, предстои да разберем. Засега е очевидно, че е намерила тук тих пристан.
И ако покрай почивката в нашите курорти случайно намерите някоя такава красавица, имате алтернатива – или да се отдадете на изкушението да тествате кулинарните й качества, или да я занесете в музея.
1
Коментара по темата
1.
Бургаски
02.09.2015 04:43:20
Ши я изям
  Добави Коментар
250 000 евро за тристаен в София: Купувачите отстъпват, сделките падат с 15% Семействата се насочват към по-малки жилища, докато високите офертни цени задържат имотите по-дълго на пазара Данъчен удар по туризма в Гърция: 13 287 нарушения и глоби над 1 млн. евро Инспекторите провериха 2252 бизнеса по островите и курортите, а при тежките нарушения затвориха обекти
Сушата остави добитъка без паша, фермери го хранят с краставици и пъпеши В южна Румъния кладенци пресъхнаха, а стопаните вече посягат към фуража, приготвен за зимата Ламин Ямал купи имението на Жерар Пике и Шакира за 11 млн. евро Световният шампион избра прочутия комплекс край Барселона заради близостта до клубната база, спортните съоръжения и строгата охрана
4-тонна степен на Falcon 9 ще удари Луната на 5 август Сблъсъкът край кратера Айнщайн се очаква в 09:35 часа българско време и не носи опасност за Земята Ново проучване свърза червеното месо с риск от предсърдно мъждене Чревните бактерии превръщат хранителни вещества в метаболит, който влияе върху електрическата активност на сърцето
Бургас се превърна в център на бойните спортове Само ден преди официалното теглене за историческото събитие BRAVE 107, част от най-големите звезди на организацията направиха открита демонстративна тренировка, която събра стотици фенове Рекордно нисък Дунав задейства мерки в АЕЦ Козлодуй Двата блока работят по график, а министър Ива Петрова потърси съдействие от Сърбия
Софтуер засече 5000 пътни капана у нас, всяко пето преминаване е с превишена скорост Новата рискова карта показва къде КАТ трябва да насочи патрулите и камерите преди следващата тежка катастрофа Съветниците отрязаха над половината бюджет за концерта в Деня на Варна За празничната сцена край Пантеона бяха одобрени 75 000 евро вместо поисканите 153 420 евро
Дигитално възраждане: Как виртуалната реалност може да събуди спящото археологическо богатство на България Експертът Анселмо Капороси разкрива защо страната ни трябва да преминава от просто популяризиране на забележителности към изграждане на модерни териториални туристически системи 30 000 автомобила на ден през Кърджали: Готвят четири ленти и забрана на левите завои Обсъждат нов режим на най-натовареното кръгово, а местните настояват за околовръстен път