Писателят Иван Кехлибарев: Световете са като матрьошки, но прераждане няма

Авторът на „В някой друг живот“ споделя, че се вдъхновява от красивите жени, от победите на българските спортисти и най-вече от хората, които воюват с мафията.

Ключови думи: Иван Кехлибарев, писател, поет, В някой друг живот, книга

Не вярвам в прераждането, но съм убеден, че носим в гените си огромно количество информация за живота на нашите предци, която от време на време се активира. Така си обяснявам например интереса си към древния Рим и вълнението, когато се озова сред развалините на Деултум или Никополис ад Иструм, сподели в интервю за бургаския седмичник „Компас“ Иван Кехлибарев. Някой от прадедите ми е бил римлянин /ка/, не непременно патриций, може би роб /иня/, добавя писателят, който наскоро издаде третата си книга „В някой друг живот“.
В есето си „Матрьошки“, което е поместено в 216-страничната двуезична книга, писателят – бохем сравнява световете с популярния руски сувенир. Според автора, животът изглежда е неизстребим - изчезвайки някъде, появява се на друго място. Някои медиуми обаче твърдят, че има друг невидим свят, в който времето е константа. Това прилича малко на приказката за новите дрехи на царя, но някои смятат, че матрьошката е създадена по образец на японски кукли, изобразяващи седемте бога на щастието. Кехлибарев пък гледа на световете като на матрьошки, подредени една в друга до безкрайност.
В книгата му „В някой друг живот“ са поместени някои от най-хубавите негови разкази. Писателят, който е автор и на стихосбирките „Паралелно море“ и „Неизказани думи“, споделя, че се вдъхновява от красотата на българските жени, победите на наши спортисти и най-вече от величието на духа на хора, които се изправят срещу неправдата, мафията, отказвайки да бъдат купени - нито с пари, нито с много пари. Нищо, че са единици, те стават светъл пример за мнозина, добавя той.