Махат асфалта от улиците в Стария Несебър, връщат автентичната настилка
Пред камерата на
Градът става едно от местата, признати за част от световното културно наследство през декември 1983 г. благодарение на една млада тогава археоложка – Жана Чимбулева. Тя стои в основата на това престижно отличие.
Чамбулева проучва града под и над водата и още като студентка открива в града златно находище. Заслугите й са много. Всяка нейна находка е забележителна.
Сбъднала първата си мечта да учи история, за да запази паметниците на своя град, тя решава да изпълни и втората – градът й да стане световно известен.
Жана Чимбулева е създател на Археологическия музей. От първата копка до откриването му минали седем години, но тя не се отказала.
|
Кметът Николай Димитров обеща да върне паветата по улиците, след като сандъците, които грозяха старите къщи, бяха премахнати
|
Експозицията и до днес е такава, каквато тя я е подредила. Нейна е заслугата за запазване на известните несебърски икони. Работила е дълго, за да бъде запазен стария град.
Сегашният изглед на града обаче поражда опасения, че този статут може да му бъде отнет, тъй като улиците и площадите на града са заети от сергии и други комерсиални атрибути, които развалят автентичния му вид.
Най-дългогодишният кмет на града Васил Киров си спомни мига, когато е научил радостната новина.
„Един следобед Жана Чимбулева звънна в кабинета ми и каза „Другарю Киров, Несебър е вписан в списъка на световното културно наследство. Успяхме.“ Много обичам града и се радвам на всичко хубаво, което има, но след т. нар. промени, когато държавността, дисциплината, моралът и отговорността получиха други стойности, започнаха нарушения за поддържането на паметниците на културата. Появиха се и сергии, които не дават приятен вид. Вярвам, че Несебър никога няма да отпадне от списъците на ЮНЕСКО, защото и ръководството на града през последните пет-шест години предприе мерки за отстраняването на отрицателните неща“, заяви Киров пред камерата на националната телевизия.
Години наред старият Несебър живее между търговията и историята. Заради алчността на мнозина доскоро улиците на града напомняха на шумен ориенталски пазар. В храмовете дори се извършваше търговия.
След като за малко не излезе от списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО, в града започнаха спешни мерки за запазване на автентичния вид на мястото. Повечето от сергиите и гардеробите с дрехи по улиците бяха премахнати.
„Бяха сменени неадекватно поставените реклами. Повечето тенти и чадъри са в цвят, одобрен от Министерството на културата. Сандъците, които грозяха старите възрожденски къщи, бяха премахнати“, заяви кметът Николай Димитров.
Според пазителите на историята икономическата дейност, която не е съобразена с конвенцията за опазване на световното културно наследство, би могла да застраши статута на историческите ни паметници.
„Едно от изискванията на ЮНЕСКО бе, че нямаме план за опазване паметниците на културата. Той е направен и е одобрен от експертния съвет на Министерството на културата“, добавя главният архитект на Несебър Валентин Димов.
|
Несебър вече има план за опазване паметниците на културата, каза главният архитект Валентин Димов
|
В доклада на ЮНЕСКО се посочва, че България има голям интерес не от моментна туристическа печалба, а от дългосрочен план за запазване на автентичността. Асфалтът да отстъпи място на паветата. Това е едно от изискванията на Световната организация за култура и образование, за да остане Несебър в листата на световното наследство.
„Имаме намерение да премахнем всички асфалтови настилки в града и да бъдат върнати паветата. Много е трудно да се балансира между изискванията и интересите на хората, които живеят тук“, каза още Николай Димитров.
Строежът на новото яхтено пристанище вдигна градуса на напрежението. Според някой, заради него и строежите тук, градът може да излезе от ЮНЕСКО.
Опазването на стария Несебър е отговорна задача, по която има още много работа. Кичът и пазарският стил, които може да се видят навсякъде у нас, трябва да си тръгнат завинаги. Добави Коментар