Виртуалният секс е патология, използват го воайори и скучаещи женички
Виртуалната любов е характерна за два вида жени:
1. Отегчени до смърт от семейни задължения домакини, майки и съпруги. Включват компютъра - хоп и любов.
2. Крайно независими, еманципирани, самоуверени, самонадеяни /надяват се на себе си само и единствено, обожествяваме се/, самостоятелни - стоят сами, това са двете думи, които съставят "самостоятелни".
И това е нещото, което родителите ни ни втълпяват от крехка възраст: "Бъди самостоятелен/а!" Тоест "стой сам/а".
Интересно е как двата вида жени образуват една опозиция, тоест отразяват двете противоположности на един дуалистичен проблем. Който и в едната и в другата си крайност е ненормален, както всичко, което представлява някаква крайност.
И в крайна сметка е нищо друго освен невроза*. Ние всички сме невротици за едно или друго.
И така да го кажем направо. Виртуалната любов е много удобна за невротично-независимата, самонадеяна жена. По този начин тя поддържа своята невротичност и задоволява нуждата си от вманиачаване в собственото величие. Всички останали жени и завиждат и я сочат за пример, възхищават и се. Особено първия тип жени - отегчените домакини.
С една дума независимата жена задоволява нуждата си от ласкателства и подхранва суетата си, която също е отишла в крайности. До тук добре, няма лошо да си суетен, да харесваш себе си и да се ласкаеш от това че и другите те харесват.
Проблема започва, когато въпросната жена, започва да предприема рискове повече от колкото трябва, които могат да бъдат опасни, за да докаже на себе си, че тя е напълно, абсолютно, тотално НЕЗАВИСИМА! Вместо да си намери реален приятел от действителността, на когото да разчита, че ще я вземе от вкъщи и ще я изпрати, тя решава да си купи пистолет, за да стреля по крадци и други престъпници.
Междувременно виртуално е влюбена в някакъв виртуален мъж. Тоест зоната на комфорта на неврозата е напълно завършена, затворена елипса, в която независимата жена си прекарва чудесно. До момента, в който не се случи нещо опасно, което да пробие елипсата на комфорта и да нахлуе право при независимата жена. За да и каже, че е напълно и абсолютно ЗАВИСИМА от стремежа си към независимост.
Зависимост от независимостта.
А това не е свобода.
Осъзнавайки, че виртуалната любов е удобно прикритие за други неща, тази жена би трябвало да предприеме реални действия за започване на реална, действителна любов с мъж от действителния свят.
Тук идва проблема и започват трудностите. Не че реални мъже желаещи връзка няма. Има. Но това означава излизане от зоната на комфорта, а това не е приятно. Но все пак е важно, че поне има осъзнаване, на това как седят нещата.
И в заключение горното деление на жените на два вида, може да се сведе до две по-кратки обяснения:
1. Невротично зависими /Отегчени до смърт от семейни задължения домакини, майки и съпруги/.
2. Невротично независими /Крайно независими, еманципирани, самоуверени, самонадеяни, самостоятелни/.
За такива жени виртуалната любов е удобна и комфортна. Но както казах, зад нея седят редица важни неща, които показват, че е нужна работа по корекция на погрешните модели.
При мъжете, които търсят виртуална любов нещата са по-дълбоки и поради тази причина правя рязко разграничение между двата пола, които поддържат виртуални връзки.
Мъжете, често под формата виртуална любов търсят и виртуален секс.
Той представлява самозадоволяване на двамата партньори чрез ползване на камерата и другите съвременни средства за комуникация в ерата на интернет.
Обикновено тези мъже са воайори*, което не е непременно патология. Или имат някакви други сексуални предпочитания, различни от стандартните сексуални практики. Също така може да имат страх от общуването и живи контакт с жени. Ниско самочувствие, лоша или неправилна самооценка.
В крайна сметка можем да заключим, че виртуалната любов и виртуалния секс е приемлив и подходящ единствено за двойки, които поради обективни причини са разделени за дълго време.
Например един от двамата партньори живее и работи в чужбина или в друг град. Често е в командировки и отсъства от дома или по принцип от реалната връзка.
За такива двойки (особено, когато партньора е в чужбина) виртуалното общуване е дори препоръчително и необходимо. А виртуалния секс е предпочитан пред реална изневяра и предателство към партньора.
Във всички други случай електронната любов и секс са патологични и ни показват, че зад тях седят редица психически и сексуални състояния, които могат да бъдат успешно подложени на терапия и преодолени.
Юли Шапкарова – консултант-терапевт/sexnature.org Добави Коментар