Байрактаров: Вината за етническия конфликт е на ДПС, защото създадоха илюзията, че ромите са над закона
Ключови думи:
Димитър Байрактаров, Патриотичния фронт, ДПС, Орландовци, роми, цигани, Гърмен, НЗОК, Здравна каса
Румяна Бъчварова не може за три месеца да срине системата за сигурност и ако си подаде оставката, на хората в кварталите няма да им стане по-леко, защото кражбите и изнасилванията едва ли ще спрат. Основна вина за това имат определени политически сили начело с ДПС, които създават етнически конфликт. Той е следствие на това, че на едно малцинство му създадоха илюзията, че е над закона и го стимулират като му плащат сметките за ток и вода. Това каза в „Добро утро, България!“ по ТВ7 депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров. Според него, причината за ескалирането на напрежението в столичния квартал „Орландовци“ и в Гърмен е, че ромите се чувстват ненаказуеми. Маргинизира се едно общество за изборите, каза той и подчерта, че не са лоши законите ни, но не се прилагат с цялата им тежест.
„На 17.01.2011 г. Ангел Джамбазки, който тогава бе общински съветник от ВМРО, внесе 3000 подписа на живеещите в „Орландовци“ за провеждането на референдум по събарянето на незаконните постройки. Вижда се, че жителите от една група са се увеличили многократно. Трябва първо да се възстановят полицейските пунктове, да се възстановят районните инспектори. Когато ги имаше навремето, контингентът беше известен и бе под контрол винаги. Трябва да има засилено полицейско присъствие в тези квартали и непременно да започне спазването на закона за гражданска регистрация“, заяви Байрактаров.
„Някой е позволил на тези хора да се регистрират в „Орландовци“ и сега няма проблем те да се увеличават и да се създава гето, което пречи на една група от ромското малцинство, искащи да се интегрират и да образоват децата си“, коментира депутатът.
Той увери, че в Гърмен преди 1984 не е имало цигани. „Коренът ми е оттам. Населението бе 100% християнско“, обяснява патриотът.
Той коментира и реформите в здравеопазването.
„Основният проблем е в един безконтролен колективен орган, наречен надзор на здравната каса. Той се осъществява от хора, които са абсолютно неизвестни. Никой не ги знае кои са, но те определят и бюджета на НЗОК. За последните 8 години той от 600 млн. лева, става 3,2 млрд. лева. Опитахме се да променим това с изменение на параграф 4. Когато не дадеш възможност на управителя на НЗОК и на министъра да контролират разхода на средства и да дадат качествена здравна услуга, няма как да се оправят нещата. В момента законът действа по стария начин и пълни черни каси. Продължава източването на НЗОК. Трябваше да се промени квотата в надзора, но това за съжаление не стана“, каза още Димитър Байрактаров.
2
Коментара по темата
2.
000000000000000000
18.06.2015 22:27:30
За некадърността си пак са виновни от ДПС. Кой управлява ,колко полицаи турци има и ако има те са внуци на стари комунисти с връзки
1.
история
17.06.2015 13:42:07
През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.