Бургазлия учи французи в Монпелие на кръшни български хора
Извоювал си е мястото на уважаван държавен служител след много труд - спечелил е престижен национален конкурс за учители, който се провежда в Париж.
Всъщност маестро Живко Бочев прави много неща едновременно - той е преподавател, ръководител и хореограф на ансамбъла за български народни танци “Луди-млади”, цигулар в създадената от него група за световна музика Canny Gamblers.
Започва да се занимава с народни танци и гъдулка от малък. Шестгодишен вече играе хора, а тънкостите на народния инструмент изучава в специализирана паралелка в бургаското СОУ “Добри Чинтулов”.
Обикаля Европа още като 14-годишен танцьор, и то по няколко пъти годишно - затова днес казва, че се чувства гражданин на света. Това усещане му помага много, когато решава да учи магистратура във Франция.
У нас Живко завършва висше образование в Пловдивската музикална академия, специалност “Изпълнителско изкуство”.
Може би избира Франция, защото сестра му Бояна, която е възпитаничка на бургаската френска гимназия, вече учи и работи там. Тя първо завършва “Социални дейности”, а след това записва “Международно право”, което в момента практикува.
“В продължение на година се занимавах само с изучаване на езика, за да получа диплома.
После кандидатствах в няколко университета, приеха ме в Монпелие, специалност “Музикална педагогика”, разказва Живко.
След двете години магистратура в университета в Монпелие записва трета, допълнителна, за да се подготви за националния конкурс за учители.
За няколко десетки места кандидатстват 500 човека. Бургазлията е един от успешно издържалите писмен и устен изпит. След като печели конкурса, става преподавател по музика на ученици от V до VIII клас.
“Чувствам се много добре - колегите ме уважават, защото знаят какво значи да си успял на националния конкурс за учители. Това ми даде голяма увереност. В началото, като разбраха, че съм българин, колегите все казваха: “Стоичков, Стоичков!”.
Много бързо обаче станах един от тях, без значение, че не съм французин”, казва Живко.
Обяснява, че един начинаещ учител във Франция взема 6 пъти по-голяма заплата от един български учител. Освен това като държавни служители имали редица преференции, между които по-ниски лихви при банков заем.
Френските педагози работят 4 дни в седмицата и на всеки два месеца имат по 2 седмици ваканция. Освен това лятото имат двумесечен отпуск, обяснява българинът.
“Нито на колегите, нито на учениците им прави впечатление, че съм чужденец. Сред децата също има чуженци - испанци, мароканци, родени във Франция. Всички са толерантни един към друг”, разказва младият учител.
Докато през деня преподава музика, вечер буквално се потапя в нея - свири на цигулка с групата си Canny Gamblers.
Още в пловдивската академия започва сам да се учи да свири на цигулка. Като пристига във Франция, се свързва и свири с няколко местни групи, прави студийни записи.
В един момент обаче решава да създаве своя група и заедно с приятели събират Canny Gamblers. Освен световни хитове музикантите изпълняват и авторска музика - композиции на маестро Бочев.
Преди 2 г. чрез фейсбук с Живко се свързва българинът Николай Цанев и му предлага да създадат школа и ансамбъл за народни танци, който Живко да ръководи. Първоначалната идея е ансамбълът да е за българската общност в Монпелие.
“Приех с огромно удоволствие и ентусиазъм, въпреки че дотогава не се бях занимавал точно с такава дейност”, казва Живко.
Българските лекари Стефка и Николай, които работят в Кувейт, стават първите спонсори на ансамбъла, осигурявайки вноска за народни носии.
Идеята в Монпелие да има школа за български народни танци и ансамбъл предизвиква огромен интерес не само сред сънародниците ни, но и сред французите.
Официално школата отваря врати на 29 октомври 2013 г. , а първата изява на сцена е на националния празник на България 3 март 2014 г.
За концерта Живко Бочев създава първия авторски танц за ансамбъла, който се нарича “Закачка 9/8”. За него избира горнооряховско дайчово хоро. Събитието се организира съвместно от българската общност в Монпелие и асоциация “Българската култура в Лангедок”.
“Спектакълът имаше голям успех и постави традиция всички сънародници в Монпелие да честваме заедно 3 март - споделя Живко. - За една година ансамбъл “Луди-млади” има 5 сценични изяви в цяла Франция.
“Една от целите ни е да покажем родния фолклор на онези французи, които искат да се докоснат до мистиката на българските танци”, пали се Живко.
Разказва, че французите най-много си падали по шопските хора, понеже са по-динамични. Характерните за българския фолклор неравноделни размери не ги затруднявали особено, а и Живко си имал своя методика как по-лесно да ги усвоят.
“Французите намират нашия фолклор за много богат и интересен и са отворени към този вид музика”, казва хореографът.
Освен за 3 март българският ансамбъл в Монпелие прави спектакли с авторски танци за всеки Великден и Коледа, като събира стотици почитатели. “Луди-млади” не спира да пътува по турнета из цяла Франция.
На Гергьовден танцьорите, ръководени от младия българин, се включиха в грандиозния фолклорен празник “На мегдана на другата България” в Лион.
“Над 400 българи от цяла Европа се събраха във френския град и извиха пищно хоро на един от централните площади “Луи Прадел”. Минувачите бяха изумени от енергичния танц под звуците на българска гайда.
Беше изключително вълнуващо. Нашият ансамбъл получи задачата догодина да бъде организатор на срещата”, разказва с гордост Живко.
Чувства се щастлив от живота си в красивия Монпелие, разположен на река Лез в Южна Франция, само на 10-ина километра от Средиземно море.
“Монпелие е студентски град с много забавления, в който никога не може да ти доскучае”, признава Живко. Въпреки че е удовлетворен от това, което прави, признава, че България и най-вече родителите много му липсват.
“Виждам ги веднъж в годината и това не може по никакъв начин да запълни липсата им през останалото време”, казва музикантът. Добави Коментар