Земетресение разлюля Приморско
Земният трус е усетен в 15:24 ч. днес с епицентър на 22 км. източно от Приморско, на 48 км. източно от Бургас и на 167 км. северозападно от Истанбул, Турция, с дълбочина 6 км. Няма данни за материални щети.
Припомняме, че преди седмица земетресение с подобен магнитуд беше регистрирано на 8 км. от Созопол.
10
Коментара по темата
10.
Атанас Атанасов
22.05.2015 19:05:47
ДО
Г-жа Виолета Илиева
- Началник на РИО гр. Бургас
копие: до Медиите
Уважаема г-жо Илиева,
Напомням Ви, че все още не съм получил отговор на тук приложеното писмо изпратено от мен до РИО - Бургас през м. септември 2014 г.
Моля за някакъв отговор от Ваша страна по повдигнатите от мен въпроси касаещи придобиването на научна титла от Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско! Смятате ли за нормално такъв човек да заема поста директор на училище?
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол......
22.05.2015
___________________
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол.....
16.09.2014
Г-жа Виолета Илиева
- Началник на РИО гр. Бургас
копие: до Медиите
Уважаема г-жо Илиева,
Напомням Ви, че все още не съм получил отговор на тук приложеното писмо изпратено от мен до РИО - Бургас през м. септември 2014 г.
Моля за някакъв отговор от Ваша страна по повдигнатите от мен въпроси касаещи придобиването на научна титла от Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско! Смятате ли за нормално такъв човек да заема поста директор на училище?
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол......
22.05.2015
___________________
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол.....
16.09.2014
9.
до 7
22.05.2015 14:32:59
В Царево имат учителки ама нямат мъж за директор затова нямат толкова скандали като нас, въпреки че на някои от учителките им се носи още славата.
8.
да живее 24 май
22.05.2015 10:23:05
Учителките добре се вписват в народния фолклор на Приморско... "я надуй дядо кавала"... и все песни от тоз род. След време ще се носят легенди като за Крали Марко, как в Кюприя имало един директор, който привиквал учителките в дирекцията и там.... ги учел как по-добре да преподават на децата четмо и писмо... Добре правят, че са измислили такъв празник на града! Именно 24 май символизира училището, директора и учителките на Приморско!
7.
чочо
22.05.2015 08:41:22
абе кюприйци не разбрахте ли , че земетресението идва от половите изпълнения на царевци - те вече подкараха рускини и други летовнички , а пък вие само с минали истории в училището ви се занимавате .Нима ви са умрели джойсингиге от лакомия за туристи , обекти и пари. Все пак лятото дава възможност за изява и на други фронтове.
6.
Ванката Костов.
21.05.2015 22:26:25
Беднотия, беднотия и пак беднотия.
А София ще стане половин България.лонг лиф...
А София ще стане половин България.лонг лиф...
5.
до партия ГЕРБ - 4
21.05.2015 21:11:51
Кажете и да не пърди тогава! То не бяха наводнения и стихийни бедствия, сега само това земетресение ни липсваше!
4.
само герб
21.05.2015 12:05:41
кмета не знам, ама барцулка ако пръдне 8.5 по скалата Рихтер не ни мърда
3.
сеизмолог
21.05.2015 10:21:26
Гарантирано от ГЕРБ ..................................
2.
Института по сеизмология
20.05.2015 22:14:14
Кмета не може да бъде виновен за земетресението! Няма логика в това, освен ако не е пръднал и така да е раздвижил земните пластове. В това Приморско откак дойде тоз кмет вече на нищо не се учудвам!
1.
мръсници
20.05.2015 21:37:46
кмета е виновен за това земетресение, ако не кмета значи е барцулка, ако не тя значи някой от о.с.