Кратък речник на 2014 година
Опорни точки. Словосъчетанието е актуално от края на миналата година, когато стана известно съдържанието на един имейл с ясни партийни указания какво да говорят депутатите в публични изявления. Така безспорно е по-лесно, дават ти опорни точки, вече имаш основа и не се налага всичко да измисляш сам. Партийната позиция се прокарва последователно, обаче съществува риск от голямо съвпадение на изказаните мнения, което навява съмнения за тяхната автентичност.
Задкулисие. Макар за него да се говори също от миналата година, то продължава да се дърпа и не иска да излезе на сцената, под светлината на обществените прожектори. Но все пак имаше известен езиков ефект от активното му обращение - всичко задкулисно придоби негативен оттенък. В телевизионните музикални формати камерите вече се разхождат в бекстейджа, защото кулисите се компрометираха в българското съзнание. А и бекстейдж звучи по-съвременно, по-напомпано.
Със задкулисието е свързана една реплика, която е показателна за обществената нагласа към него: "Това задкулисие може да бъде разпаднато..." Глаголът е в необичайна форма, защото поначало е възвратен – разпадна се. Как може външна сила да разпадне нещо, особено ако то не желае? Но щом в езика тази промяна е възможна, щом казаното има смисъл и всички го разбират, защо да не е възможна и в политическата действителност и от нея също да има смисъл? От друга страна обаче, страдателният залог удобно скрива вършителя на действието. Дълъг път трябва да извървим до "Ние можем да разпаднем задкулисието" и още по-дълъг до "Ние ще разпаднем задкулисието".
Страхувам. Още един възвратен глагол в нетрадиционно амплоа, но за разлика от разпадна той придоби огромна популярност. Някои защитници на граматичните норми твърдят, че спокойно може да се каже правилното плаша вместо страхувам. Може, разбира се, но в езика нещата не стоят както в математика, една дума почти никога не е равна на друга – плаша е традиционно, изтъркано от употреба; страхувам е ново, експресивно, а да не забравяме и #кой го каза, това също е от значение. Всяка дума или нейна форма си има история и колкото по-близо сме до нейното начало, толкова по-важни са подробностите около създаването ѝ. С течение на времето началото се позабравя и думата постепенно си става нормална.
Реформатори и патриоти. Тук наблюдаваме обратния процес – две обикновени названия вече означават по-специфични неща благодарение на Реформаторския блок и Патриотичният фронт, които станаха значителни фактори в политиката. Как да различаваме едните реформатори от другите? И особено едните патриоти от другите, когато мало и голямо изгаря от любов към родината и държи да я засвидетелства устно и писмено, но непременно публично. С помощта на контекста веднага разбираме за кои реформатори и патриоти става въпрос. Но все пак е добре политиците да внимават и да действат така, че да остане нещо наистина реформаторско и патриотично в тези названия, когато ги употребяват за тях.
Наводнение, бедствено положение, казусът КТБ, депозити. Ето това се случваше междувременно с обикновените хора през изминалата година. Поне две от тези ключови думи и словосъчетания изричаха водещите в началото на новините. При подробното им представяне често се споменаваха и язовир, река, потоп. Слава Богу, за доброволци също ставаше дума. Не са се свършили добрите човеци в България! Но всички лоши вести и особено представянето им и акцентирането върху тях действаха толкова обезсърчаващо и обезверяващо, направо фрустриращо – нека си го кажем на чист български.
Социалните мрежи се взривиха. Как иначе биха засилили краските? Там диалогът рядко е плавен и спокоен. Ако не се взривяват, социалните мрежи избухват или изригват. И при това пишещите просто изтрещяват. Дребните проблеми се преекспонират, а големите скандали, които разтърсват държавата и нейните институции, често остават на заден план.
Хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти.
В социалните мрежи имаше и забавни дискусии. Спомнете си как се разгоряха страстите за песента на Ицо Хазарта, как влязоха в сблъсък застъпниците на източнобългарското и западнобългарското произношение. Откъде идва тази нетърпимост към учленителните навици на другите? Наистина ли е толкова важно дали събеседникът ти говори меко, или твърдо, особено в неофициална речева ситуация? Ако двамата с него се разбирате, значи езикът изпълнява основната си функция – комуникативната. А това е най-важното в словесното общуване.
Иначе фразата "Хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти" е страхотна! Толкова много перифрази има може би само прословутото прозрение на хан Омуртаг "Човек и добре да живее, умира". За всякакви ситуации и цели може да се приспособи:
– обществено-политически: "Коалицията ми е много по-добра от коалицията ти", "Гласуването ми е много по-добро от негласуването ти"
– спортни: "Румънецът ми е много по-добър от румънеца ти" (спомнете си Моци срещу "Стяуа");
– рекламни: "Базарът ми е много по-добър от базара ти"
– лично перчене: "Селфито ми е много по-добро от селфито ти", "Субарото ми е много по-добро от голфа ти".
Селфи. За английския език това беше думата на 2013 г. Много бързо тя придоби популярност и в българския език паралелно с хилядите едноименни фотографии, които заляха интернет. Чудесен пример колко бързо и без задръжки усвояваме чуждите думи. Имаме си и български аналог – самоснимка, но той явно не се харесва толкова. Ето, може да се замислим защо. Защото е по-лесно направо да заемем чуждата дума, защото е по-кратка, защото звучи по-съвременно, защото много от нас активно използват английския в ежедневието си и той ни влияе силно или заради всички тези неща, взети заедно?
Корпулентен. За разлика от дебел тази дума не звучи обидно. А съчетанието корпулентна фигура удобно отвежда към определена личност с обществена значимост.
Експертиза. Професионалният опит и изобщо професионализмът драстично се обезцениха. Ако нямаш експертиза в дадена област, ти просто не си никакъв експерт и е малко вероятно някой журналист да те интервюира. Тази година на голямо изпитание беше подложена експертизата на социолозите, които два пъти трябваше да прогнозират изборни резултати. За целта те трябваше да правят социологии, т.е. социологически изследвания.
Маскулинизация. Това не е ключова дума за отиващата си година, а название на едно езиково явление, което разширява полето си на действие. Какво представлява? Ако например гледате репортаж от състезание по художествена гимнастика и на екрана се появяват красиви и изящни момичета, а съобщават: "Бронзът е за италианците", това е маскулинизация. Употребата на съществителни имена от мъжки род за назоваване на жени се е наложила в българския език, когато те заемат важни държавни постове или в академичните среди, например председател на Народното събрание, доцент, професор. Но защо жените все по-рядко се наричат състезателки, спортистки, писателки или лекарки? Тези названия не ги омаловажават, още по-малко ги унижават.
Гевреци! На геврека дупката! Фразата не е толкова популярна, но тъй като е произнесена от трибуната на Народното събрание по повод ползите за държавата от един енергиен проект, тя добре илюстрира продължаващото снижаване на високите стилови регистри. Същевременно ниските стилови регистри си остават ниски и вече не може да се разбере дали сериозни политици правят изявления, или двама съседи непринудено обсъждат някакъв обществено незначим проблем. Преговорите за съставяне на коалиционно правителство тази есен пък са сведени до формулировката "Трите каки в парламента са само за парлама", която дискредитира и самия процес, и личностите, участващи в него. "Много лошо е да се пускат фитили на цяла нация", заявява една депутатка, но още по-лошо е да не съобразяваш изказа си с поста, който заемаш и който някак те задължава да се стремиш към по-изискана реч, поне две-три нива над разговорната.
"Южен поток", газ. В областта на икономиката годината безспорно мина под техния знак. Никой друг икономически проект не успя да задържи (и вероятно ще продължи да задържа) толкова дълго общественото внимание и говорене. Съмнително е обаче, че това съдейства за утвърждаване на мъжкия род на думата газ, след като дори и министри, бивши и настоящи, продължават да смятат – или в най-добрия случай да се колебаят – че е тя, газта, а не той, газът. С газта (от ж.р.) се разделихме отдавна – когато електрическите крушки заместиха газените лампи.
Спешна помощ, цигански/ромски гета, линейки. Изключително чувствителен обществен проблем, който отдавна тлееше и бързо се възпламени от непремерени думи (може би и от други фактори). В езиков аспект се забелязва завръщането на цигани, цигански в публичното говорене, което измества политкоректните (?) роми, ромски. Дали това е отстъпление към така наречения език на омразата, или опит да назовем отново хората с първичните им имена – за да видим самите тях каквито са, и най-сетне да направим нещо малко, но реално, и да започнем да ги приобщаваме към нас?
Доста важни думи останаха извън този кратък речник, в който се опитваме да синтезираме езиково цяла година, и то година, наситена с много събития освен споменатите: смениха се три правителства, тефтерчета с инициали се появяваха и изчезваха, а съдебната власт се разтърси (почти) изоснови. С надеждата, че следващата година ключовите думи и фрази ще отразяват и положителни събития, оставаме в тяхното очакване. А защо не и да действаме, за да настъпят? Добави Коментар