Шофьор на ТИР уцели моторист на магистралата със стъклена бутилка, удареният се спасил по чудо
За да не преразказва историята, тя цитира съпруга си, който описва случилото се в един специализиран форум. „Запалих мотора и тръгнах. В началото на седмицата монтирах по-висока туристическа слюда и това бе чудесен повод да я тествам. Щом стъпих на магистралата, залепих на 120км/ч и си кретам в дясната лента, кефейки се на завета който пази слюдата. Пътуването бе спокойно. Малко преди отбивката за Шумен, застигнах бавно движещ се ТИР в дясната лента. От далече подадох ляв мигач, преустроих се в лявата лента и започнах изпреварване. ТИР-ът беше дълъг и аз ускорих, за да го изпреваря по-бързо и да се прибера безопасно пред него, та да си кретам със 120. В мига, в който се изравнявам със задните гуми на ремаркето, от прозореца на тира се подаде ръка и хвърли нещо, приличащо на бутилка. Всичко стана толкова бързо, че не можах да реагирам“, споделя мотоциклетистът.
„Хвърленият предмет се натресе в слюдата, чу се силен трясък и някакви парчета обсипаха каската и гърдите ми. Слюдата също се строши. Това стана толкова неочаквано, трясъкът беше толкова силен и тези парченца в лицето ми бяха много гадно преживяване, макар и на спуснат визьор. Стреснах се много силно, и се наведох инстинктивно на ляво, моторът се затресе и тръгнах към лявата мантинела, после към ТИР-а, поднесе пак към мантинелата и накрая го овладях. Добре, че не пипнах спирачките. Спрях в аварийната лента и не можах да си кажа името от стреса. Изобщо не ми хрумна да му запомня номера, или да го гоня. Прекръстих се и благодарих на Бога, че съм жив, че визьорът ми беше затворен и че бях сложил високата слюда, която ме спаси“, добавя мъжът, който оцелява като по чудо на магистралата.
„Ако бях с ниската слюда, ударът щеше да е директно в лицето ми. Ако бях с отворен визьор, парчетиите щяха да се забият в очите ми. Първата ми мисъл след всичко бе за сина ми и съпругата ми. Поседях така 15-тина минути и щом пулсът ми спадна, потеглих бавно и внимателно към пресконференцията. Не знам как да коментирам тази ситуация. Не знам нарочно ли ме замериха или просто си изхвърлиха боклука през прозореца в бързата лента. Сега ме е яд, че не го подгоних, ако не да го спра, то поне да му запиша номера, но толкова се уплаших, че сърцето ми сякаш спря. Трясъкът беше адски силен, братлета и тези парчета, които ме очукаха отвсякъде.... Това на никой не го пожелавам“, пише във форума мотоциклетистът.
„Шофьорът на ТИР-а е някъде там - по пътищата, по магистралите. Не му пречи нито възпитание, нито образование, ни човечност и разсъдък да изхвърля тежки и чупливи предмети от движещо се с висока скорост МПС. Предвид липсата на гореописаните фактори, този ''човек'' може с лекота да прегази някого и да продължи пътя си без угризения на съвестта, без да му трепне поне палецът на левия крак. Меко казано е да спомена, че съм потресена. Ужасена съм“, споделя Любомира Каменова. Добави Коментар