За пет години МБАЛ „Дева Мария“ успя да постигне всичко, което си бе поставила като план. Новата ни цел - модерно Спешно отделение
-Г-жо Атанасова, какво успя да постигне МБАЛ „Дева Мария“ за пет години и какво не успя?
-Смятам, че няма нещо, което да не е начертано и да не е постигнато. Обещахме да има заетост между 80 и 90 % и я постигнахме. Обещахме си болницата да бъде акредитирана и всички отделения да заемат възможно най-високите нива на компетентност – постигнахме го. Обещахме си да станем база за обучение – случи се. Обещахме си да привлечем най-добрите лекари и като методисти и ръководители и най-добрите хабилитирани специалисти в своите области – изпълнихме го. Обещахме си да въвеждаме иновативни методи – въведохме ги. Последната новост, която внедряваме е реналната инервация, което в България се прави само на още едно място. Обещахме си да имаме най-новата апаратура - имаме я. И няма да спираме. Продължаваме напред и нагоре и ще постигнем всичко към, което се стремим. В аванс ще ви съобщя, че освен Онкологичния център, който ще бъде изключително сериозна инвестиция, скоро ще направим и спешно отделение към МБАЛ „Дева Мария“.
-Налага се една теза, че частните болници не искат да обслужват спешните случаи, защото те са най-губещи, а вие правите точно обратното – ще откриване спешен център.
-За нас водещото е повишаване на качеството на здравеопазването и мисля, че за тези пет години сме го доказали. Досега ни липсваше единствено Спешен център, но до два-три месеца, ще го открием и ще дадем възможност на пациентите да имат лесен и качествен достъп до спешна помощ, а не да се чувстват нежелани, да престояват с часове и да чакат някой да им обърне внимание или да дойде спешната помощ до домовете им.
-Ще намерите ли качествени специалисти. Общоизвестен факт е, че всички лекари бягат от спешната помощ, защото напрежението там е най-голямо, а заплащането – неособено привлекателно?
-Вече сме ги намерили и ви гарантирам, че това са водещи лекари, които са работили в други градове и идват при нас. Ще помагат и всички методични ръководители на нашите отделения, които, знаете са все големи имена за българската медицина.
-Казахте методичните ръководители. Как успяхте да убедите толкова известни имена - над 20 национално признати лекари, да работят в МБАЛ „Дева Мария“?
-Те виждат всичко, което се прави в МБАЛ „Дева Мария“ - базата, апаратура, дейността, както и самата атмосфера. В подобна среда е лесно и изключително полезно да се работи. Нас не ни е страх да приемаме тежки пациенти или, че ще имаме такива, които ще престоят в болницата над 20 дни. Нас не ни е страх, че едно новородено, като се роди под килограм и половина трябва да престои два-три месеца при нас – имаме и специалисти и отлична апаратура. Не ни е страх, че ще имаме пациент с тежка операция, която ще е дълга и възстановяването ще е по-бавно. Имаме сили, условия и амбиции да работим, защото всеки уважаващ себе си специалист желае да се сблъсква с голяма медицина. Той не желае да ежедневни, дребни случаи.
-Г-жо Атанасова, като прокурист на МБАЛ „Дева Мария“, не ви ли притеснява нестабилната държавна политика в сектор „Здравеопазване“?
-Разбира се, че ме притеснява. Досега сме имали много препъни камъчета, заради неясните позиции и липса на концепция в сектора. Трябва да е ясно по какъв път ще тръгне здравеопазването. Ще продължим да имаме само една здравна каса ли? Защо не се пускат допълнителните здравно-осигурителни фондове? На фона на цялото състояние на държавата естествено, че имаме притеснения, защото Здравната каса, когато не ни заплаща изработените клинични пътеки, се получава проблем. Защото тези клинични пътеки са изработени от специалистите, тук въобще не става въпрос за медикаменти или това, колко е струвало на болницата даденото лечение, а за коректното плащане към лекарите-специалисти, на които се крепи системата. Според мен Здравната каса не се менажира добре и трябва да се търси други стълбове в здравното осигуряване. В нашата болница непрекъснато идват лекари, светила от чужбина и когато им кажем, че за един кардиологично болен нашата здравна каса плаща 400 лева, те не могат да повярват. Мислят, че това е само за престоя и храната му, а не за лечението.
-Но въпреки проблемите, вие се развивате изключително динамично. МБАЛ „Дева Мария“ успя да върне доверието в бургаското здравеопазване. Каква е формулата на успеха?
- Постоянство, добра организация с отлични специалисти и най-вече с това, че ние непрекъснато се стараем да задоволим всички претенции на пациентите си – както от лечение, така и от съпътстващите процедури и не на последно място – отношението. Тоест – да затворим целия цикъл. Лечението на един пациент не се свежда само до това да му се даде хапчето, то тръгва оттам как ще бъде посрещнат, как ще бъде прегледан и дали и как ще му се обясни всичко. Лечението на един пациент е процес, а не само даване на лекарства или извършване на преглед. В една болница има доста взаимно-свързани процеси. Медицината е екипна работа, като се започне от човека на рецепцията – до санитаря – всичко трябва да е едно.