Валентин Балев: Оставям нещата да се случват по-добре, отколкото моето его може да подскаже
„Моят ден започва различно в зависимост от сезоните. През лятото се местя в ателието, ставам рано и излизам навън да работя на терасата. Зимата пък е време за равносметка за нещата, които правя. Разсъждавам върху себе си и самонаблюдавам своите видими и невидими противоречия, които с течение на годините или се усилват, или ние ставаме по-наблюдателни към тях и повече им обръщаме внимание“, споделя художникът.
През последните години той се обръща към познанията в областта на квантовата физика и метафизиката. Сутрините са време, през което се опитва да изчисти противоречията в себе си.
Виждам, че има противоречие между това, което търси духа ми и човешкото от социалната среда, в която живеем, добавя Балев. Той споделя, че понякога му е много трудно да организира своя ден.
Оставям нещата да се случват по един по-добър начин, отколкото моето его може да подскаже, уточнява творецът.
В ателието си той има скулптура на дядо си Димитър Дуков. Балев разказва за случка с него, след която не пропуска закуската.
„Бил съм много малък. Той беше страстен ловец. Много исках да ходя с него на лов. Един ден се съгласи, но ми даде няколко условия – да станем в 4 часа, за се измием и да закусим. Не ми беше до закуска, защото беше много рано, а и се вълнувах много. Предупреди ме обаче, че цял ден няма да закусваме. Не го чух и цял ден бях много гладен“, споделя Валентин Балев. Той подготвя самостоятелна изложба, в която ще покаже последните си творби. Добави Коментар