Купува ли се любовта? Психолог доказва, че ДА!

В миналото било прието хората да сключват брак само с партньор от своя ранг. Днес това не е правило, но е често срещано явление. Когато обаче жената или мъжът имат различен обществен статус, се питаме дали тя или той не е с него/нея единствено заради парите му/й. Имат ли значение финикийските знаци за пълноценната връзка?

В книгата си „Изкуството да обичаш” немският психолог Ерих Фром пише, че за хората от пазарното общество любовта не рядко се преживява като баланс между това, което даваш, и това, което получаваш. На този принцип се подчиняват всички форми на любов.

 Колкото и свещена да изглежда любовта на родителя към детето, тя често е предварителна инвестиция, от която след време се очакват дивиденти под формата на синовна грижа. Разглеждана в контекста на размяна, естествено е любовта да бъде съотнесена и към универсалната разменна стойност - парите. Нима голяма част от бащите, които не намират време за децата си, не са склонни да „купят” любовта им чрез скъпи подаръци.

Ще те обичам, ако изпълниш моите условия

 Така както малкото дете разбира, че мама или татко няма да го обичат, ако не е послушно, така в по-късна възраст младият човек запазва нагласата си, че за да бъде обичан и от сексуалните си партньори, трябва да отговори на определени техни изисквания. Хуманистичното разбиране, че всеки е достоен за обич, защото е уникален, в нашата реалност звучи романтично и абстрактно. Това важи особено за сексуалната любов. В днешната култура достъпът до сексуалните блага, предлагани от жената, е в пряка зависимост от материалните възможности на мъжа. Дори и да не става дума за директно купуване на секс услугата, продължителното притежаване на „класен” източник на еротични удоволствия неизбежно предполага дебел портфейл. Изразът „обичам те” в този контекст обикновено означава „готов съм/готова съм на сделката секс срещу пари”. В подобни случаи няма принципна разлика между проституцията и изгодната женитба. "

Ще те обичам безрезервно”

На другия полюс на общественото съзнание битува представата за любовта, която е напълно откъсната от материалната прагматика. Според това разбиране фаталната любов е заслепяващо чувство, което те увлича в своя водовъртеж, без да ти даде шанс да се замислиш доколко възлюбеният обект е подходящ за теб и дали ти предлага просперитет. „Първичната страст” е опасна, защото може да обрече заслепения до пълно емоционално и финансово разоряване. „Отрезвяването” навреме е важно, особено когато става дума за създаване на семейство и деца. В този смисъл възможностите на всеки от партньорите да осигурява необходимите предпоставки за общото благополучие съвсем не са за подценяване. Има хора, които поради неумението си да постигнат финансова независимост от своите родители остават дълго в инфантилна позиция, която съсипва отношенията им с брачните партньори. Лицата пък, които си избират жертвената позиция на „нямащите”, често оставят материалната нищета да унищожи любовта им. Истината е, че истинската любов не може да се купи с пари, но ако човек иска да изгради зрели и отговорни отношения със своя партньор, той следва да се погрижи за материалното си благополучие, пише още Ерик Фром.