С венци и цветя НФСБ почете 166 г. от рождението на поета-революционер Христо Ботев

С венци и цветя и патриотично настроение членове и симпатизанти на НФСБ почетоха 166-годишнината от рождението на поета-революционер Христо Ботев. Те се поклониха пред бюст-паметника на поета в Морската градина. Венец положиха съпредседателят на НФСБ Валери Симеонов, общинските съветници Ангел Божидаров и Георги Дражев, както и десетки граждани. По традиция патриотичната партия почита националните празници и герои извън официалните мероприятия, организирани от институциите.

166 години от раждането Христо Ботев. И макар да живее само 28 години, той остава в националната ни памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Роден е на 6 януари 1848 в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и съпругата му Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П.Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Започва и активната му дейност като журналист и под негова редакция тръгва новия орган на революционната партия - в. "Знаме".

Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 20 май 1876 година е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.