Йордан Цонев изпаднал в немилост, Доган не му говори
Йордан Цонев отново е изпаднал в немилост пред Ахмед Доган. Доскорошната дружка на Христо Бисеров нямал никакво настроение в дните преди Коледа. Бесен бил на червените шашмаджии, които уж барнали „пет милки”, за да провалят акцията му за хазарта. Издънката беше вчечатляваща. Всъщност много по-щокираща за Й.Ц. била реакцията на Ахмед Доган – пълно игнориране. Цонев просто не съществувал за Доган. Вече бил никой за Лидера.
След удара с Христо Бисеров напористият депутат от ДПС инкасира още едно „лидерско кроше”. Запознати с тежкия предпразничен амбиент в Сарая споделят под пълен секрет, че Й.Ц. този път наистина бил сгазил лука. Доган не приемал никакви обяснeния. Знае се колко е чувствителен на тази тема. Отношенията с фигури като Цветан Василев и Васил Божков са под негов личен контрол. И сега какво – Йордан Цонев пак му обърквал комбинациите.
С Черепа от години е сложно. Тъкмо се бяха подредили малко от малко нещата и Цонев подложил кора на Лидера. Ужас. Йордан Цонев едва ли ще се даде лесно. Не му е за първи път. Преди три години сгафи с Кирил Йорданов. Ахмед Доган го беше натоварил с отговорността за Варна. И какво – Кирил се измъкна от опеката. И сетне си плати, разбира се. Може ли Бойко Борисов да не услужи на „най-умния политик в държавата”, според него?
Обаче Цонев записа „черна точка”. С безпримерна гъвкавост се опита да се впише в кръга на „силните на деня” в ДПС и държавата. Усука се около Делян Пеевски, докато Христо Бисеров лошо се набута по тази писта. Натягането на Цонев пред Пеевски едва ли учудва някого. Кое ли политическо крупие няма да се увие около най-големите босове? Докато се чакаше второто решение на Конституционния съд за статута на Делян Пеевски, Й.Ц. влезе в ролята на представляващ го в парламента. Как ли му се е радвал Христо Бисеров? Няма лошо. Получи си го Бисеров по „пълна програма”. След политическата разправа с него мнозина се питаха „Кой е следващият?!”. Най-често споменаваха Йордан Цонев. Бързат, много бързат…
Ахмед Доган наистина предпочита простите решения. Но не бърза. „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки” е предпочитана от него източна премъдрост. Гадното за такъв като Йордан Цонев е, че политическото му време отдавна изтече. Той е фигура на доизживяване в политиката. Новото време принадлежи на „политически реалисти” като Делян Пеевски. (Натискът срещу него даже укрепва позициите му пред Ахмед Доган.) Най-големият проблем за Доган всъщност не са кадрови кахъри като с Цонев, а липсата на истински НОВИ ИДЕИ.
Както редеше Ралф Дарендорф до своите полски приятели – „Въпреки цялата шумотевица, 1989 г. не роди нито една истински нова идея.”. Как беше – паричните потоци и кадрите решават всичко. Могат ли стари кадри да произвеждат нови идеи? Какво излиза – Доган се оттегли формално, за да дипли тактически схеми и да се напъва на ражда нови стратегически идеи, а на първа линия са такива като Цонев.