Мъжът ми ме караше да проституирам със старци, за да има пари за пиене
Останалата кожа и кости Йорданка Митева ридае и нарежда за ужасите си, докато била с мъжа си. Успяла да избяга с двете си деца и се върнала в родното Чепеларе. При роднините обаче нямало място и от половин година е потърсила убежище в с. Забърдо. Там хората даряват, каквото могат.
“Без помощта им нямаше да оцелеем, тук ни спасиха живота”, казва Йорданка. 30-годишната жена има момченце на 8 г. Илиян и момиченце на 3 г. Софка. Обитава стаички в стара къща под наем от 40 лв.
“Назначихме я по временната заетост на 4 часа и получава 160 лв., но проектът свършва в края на годината. След това не знам как ще отглежда децата. Жената няма други доходи и мизерства”, казва кметът Светозар Балабосов.
Макар и мургава, Йорданка държи да отбележи, че е българка. Запознала се с мъчителя си Бисер Димитров, докато работели на тоалетните в дискотека в Чепеларе. “Първо бяхме приятели, колкото за по кафе. Той обаче ми обеща, че ще ми помогне да си намеря друга работа.
Помислих, че ми съчувства, и избягах с него”, разказва Йорданка. Майка Емилия, която е вдовица от 13 г., я търсила с полиция. Първо двамата с Бисер били в Дълбок извор, след това - в Брягово.
Майката на Йорданка я открила да живее в свинарник заедно с кравите и други животни. Йорданка била надничарка, където я повикат. Бисер работел в свинарника. Казва, че добре се разбирали с Бисер, докато не се появили да живеят с тях майка му и двамата братя.
“Свекървата много пие, и то постоянно, покрай нея и Бисер взе да пие повече. Бях бременна с Илиян, а той започна да ме бие, да ме скубе и рита в корема. След това ме караше да проституирам с възрастни мъже от селото, когато вземат пенсиите. Аз не исках и тогава ме биеше, караше ме да крада керемиди, за да ги продава, за да имат за пиене с майка му Софка”, казва Йорданка.
Тайно Бисер теглил от дебитната карта детските, за да си купува алкохол. Няколко пъти профуквал тези пари, като наемал стая в хотел с леки жени. Побоищата били ежедневие, един път строшил и пръстите на ръката.
Изкарала така 7 г. “Търпях заради децата, но вече не го искам Бисер. Видях го що за човек е - изби ми зъбите, нямам пари да си платя здравните осигуровки, за да отида на зъболекар.
Главата ме боли, понякога мисля, че е от боя, но не мога да си позволя и на лекар да отида”, реди Йорданка. “Беше останала 30 кг, едва ходеше, когато избяга”, плаче майка Емилия. От побоищата голямото дете още е наплашено. Сега момченцето прегръща всеки, който му се усмихне.
“Тати много ме тормозеше, биеше мама с шише от ракия по главата, а мен ме праскаше в стената”, обяснява момченцето. Йорданка избягала преди година и половина. След като човек от селото се обадил на майка и казал, че Бисер я пребил, Емилия намерила транспорт от Чепеларе и посрещнала дъщеря си с децата в Асеновград.
Оказало се, че Йорданка няма дори лична карта. Една година търсила работа по Чепеларе, но така и не намерила. Във фамилната им къща в родопския град пък било тясно за всички - в нея живеят брат и сестра .
“Децата бяха като зверчета, беше трудно човек да ги гледа. Синът ми беше обзавел апартамента си. Един ден бях втора смяна на работа, а Йорданка бе тръгнала да търси работа и оставила децата сами. Те подпалили хола, всичко беше почерняло.
Синът ми вдигна ръце, тогава Йорданка започна да търси къде да се нанесе с децата”, разказва Емилия. В Чепеларе отказали общинско жилище, били заети.
“Най-голямата ми мъка е за Йорданка и тези две деца. Няма такава съдба като нейната дори и по филмите”, реди Емилия. Самата тя претърпяла две операции заради рак на гърдата.
Веднъж споделила с Шинка Дуева от Чепеларе за патилата на дъщеря си и жената я
посъветвала да се преместят в Забърдо. Там хората са добри.
Кметът я назначил по временната заетост. Взела две стаички под наем в къщата на мъж, който живее в Пазарджик. Емилия също заживяла с децата и Йорданка на село. Първоначално стаите били в окаяно състояние, но двете жени ги изчистили и подредили. Покрай разкривените стени на старата къща отвсякъде духа, а прозорците са спукани.
Майка и дъщеря успели да купят 3 кубика дърва и подпалки за зимата. От селото също им дарили, но запасите се попривършили. “Няма вода, тръбопроводът се е спукал и носим отвън”, казва Емилия. Кметът обещал да помогне следващата година за ремонт на помещенията, а тези дни пратил работници от временната заетост да сменят и замажат прозорците с маджун.
Сега малката Софка ходи на детска градина, а Илиян е в I клас. “Дано си намеря работа след Нова година. Накрай света ще живея в обор или фургон само да съм с децата си
и те да са добре.
Сняг ще ям, обаче да са до мен и да ги гледам”, плаче Йорданка. Наплашените хлапета не слагат нищо в уста, ако и майка им не яде с тях, споделя Емилия. Откакто избягала, Бисер не се е появявал и не е виждал децата си. Той не искал да признае бащинството, а Йорданка няма пари да води дела.
След като “24 часа” писа за съдбата , адвокат предложи Йорданка да направи молба до адвокатска колегия в Смолян, че иска да води дело и приложи доказателства, че не разполага със средства за такси и хонорар. Колегията ще обсъди молбата и ако я приеме за основателна, ще назначи служебен адвокат.
Трогнати читатели пък засипаха Йорданка и децата с подаръци. Пристигнали пратки с мляко, сирене, кашкавал, шунка, салам. Имало пакети от Красимира Лачева от София и Богдан Нешев от Каравелово. Мъж от Пловдив изпратил 200 лв. Бившият кмет на Чепеларе Костадин Пепеланов и дъщеря му Сашка организирали акция и докрали дрехи, спортни екипи, обувки и лакомства. Политическа партия се обадила, че ще купи дърва.
Добави Коментар