Най-после променят овехтелият от 1968 година Наказателен кодекс
Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова представи в Министерски съвет проектът за нов Наказателен кодекс. Пълният текст на проекта ще бъде достъпен от днес на интернет-страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации: www.justice.government.bg / www.strategy.bg .
Проектът за Наказателен кодекс е съобразен с всички изисквания на международните актове и конвенции, по които България е страна, както и с директивите на Европейския съюз. В началото на 2014 година Министерството на правосъдието ще проведе дискусия по предложените текстове за нов Наказателен кодекс. Сега действащият Наказателен кодекс е в сила от 1968 г.
Предложената нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация.
Предложено е законодателно решение и на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив. Такова съчетание характеризира субекта на тези престъпления като отрицателна личност и поради това е предвидено той да изтърпява поотделно всички наложени му наказания.
Напълно нова е концепцията за рецидива. Тя е вдъхновена от идеята, че до по-строго третиране на лица, проявени криминално и осъждани по няколко пъти, следва да се прибягва когато е сигурно, че оказаното върху такова лице въздействие с методите и средствата на наказателното право, наистина не е дало резултат. Поради това се предлага по-строгото третиране на такива лица да се обвърже не само с факта на предходното осъждане, но и с действителното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Изоставен е подходът на действащия Наказателен кодекс в Особената част да се предвиждат квалифицирани състави на престъпления, представляващи опасен рецидив. Вместо това в проекта се предлага разпоредба от Общата част, която предвижда за всички видове престъпления, извършени при опасен рецидив, предвидените в Особената част на Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода и глоба да се увеличават с една втора.
В проекта се предлага система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на настоящия НК. Новата система включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи едно чувствително намаляване интензивността на наказателната принуда.
Наказанието лишаване от свобода остава основното сред предвидените наказания. В сравнение с действащия закон неговият максимален размер като правило е намален на петнадесет години. По изключение то може да е за срок до двадесет години за някои особено опасни умишлени престъпления, а размерът до тридесет години е запазен само за случаите на опасен рецидив. Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема като твърде нехуманно наказание заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.
В Особената част на проекта размерите на предвидените наказания лишаване от свобода са редуцирани в сравнение с тези по действащия кодекс от 1968 г. Разширена е възможността за намаляване размера на наложеното наказание при полагане на труд от лишените от свобода. В сравнение с действащата уредба се предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта на това ново решение е да се засили поправителният ефект на наказанието.
Предложена е нова уредба и на наказанието пробация, което ще се налага винаги заедно с лишаване от свобода, което по-тежко наказание осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Така се избягва сегашното ревизиране на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с Международния пакт за граждански и политически права, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди.
В проекта е предвиден нов вид наказание лишаване от право за чужденци, които на са граждани на Европейския съюз – да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Основание за налагане на такова наказание е извършване на тежко умишлено престъпление (за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години или доживотен затвор). Така се създава възможност държавата да бъде защитена от рецидивите на такива лица, при това – без особено съществени разходи.
Съществуващата понастоящем възможност за отнемане на придобитото чрез престъпление имущество е допълнена в съответствие с международните задължения на страната. В проекта е предвидено също така да се отнемат в полза на държавата и имущества, придобити чрез преобразуване на имущество, придобито чрез престъпление, плодовете от такова имущество, както и придобито чрез стопанска дейност с имущество с престъпен произход. Целта на уредбата е да се ограничат в максимална степен възможностите за извличане на каквато и да е полза или облага от престъпната дейност.
Уредбата на освобождаването от наказателна отговорност се запазва почти непроменена, защото тя се е доказала в практиката като добра. Но в проекта се предвиждат две нови обстоятелства, при наличието на които този институт няма да се прилага – когато деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението и когато престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. В посочените случаи не е обществено оправдано едно по-благосклонно третиране на дееца.
В изпълнение на задължение по европейска директива в системата на режима на наказателната отговорност на непълнолетните е предвидено отпадане на наказуемостта за престъпление, извършено от непълнолетен, пострадал от сексуална експлоатация, когато е бил принуден да го извърши в пряка връзка с това му качество.
С проекта е възприет нов подход за криминализиране на престъпленията тероризъм и финансиране на тероризма, който осигурява в пълна степен съответствие с релевантното европейско и международно законодателство - разпоредбите на Рамковото решение на Съвета относно борбата срещу тероризма, както и от друга - 9-те секторни Конвенции и Протоколи на ООН и приложимите актове на Съвета на Европа.
По отношение криминализирането на финансирането на тероризма също с предложените разпоредби се преодоляват оставащите до момента слабости при въвеждане на съответните международни стандарти, като отчитаме, че едно от най-важните достижения е разписването на нормата така, че да обхваща по несъмнен начин и инкриминирането на финансирането на терористи и на терористични организации, независимо от това за каква цел последните ще използват събраните или предоставените им от дееца средства. Така, безспорно, се предприемат и необходимите действия с цел да бъде „пресечен“ потокът на всякакви средства до терористи или терористични организации.
Друго, не по-малко съществено достижение на проекта на нов Наказателен кодекс, е формулирането на съставите на престъпленията, свързани с използване на информационни системи. Използваният правен подход не само осигурява съответствие в пълна степен с изискванията на европейско законодателство международни актове, но и ще предостави на правоприлагащите органи нужната правна база за ефективно преследване и наказване на различните форми на този вид престъпност.