Може да изглеждаме като Донкихотовци извън парламента, но празнуваме, защото СДС има живот

- Ще отбележим рождения си ден скромно, защото повечето от нас са пръснати по различни събития в страната, свързани с дейността на Реформаторския блок. По-важното е, че ще празнуваме в сърцата си, защото това е втората по продължителност на съществуване партия и най-голямата от демократичната история на страната. Аз се гордея с 24-годишната история на СДС и с това, което постигна.

- Като се има предвид сегашната политическа обстановка в страната и мястото на СДС в нея, има ли повод за празнуване?

- Ако детето ви е болно в определен етап от живота си, няма ли да празнувате рождения му ден? Разбира се, че има повод да се празнува, независимо дали сме на върха на вълната като управляващи или сме извън парламента. Това е рожден ден, СДС е живо, има го и е в сърцата на много хора.

- Създаването на СДС и неговите най-силни години бяха един романтичен период с много заряд в привържениците му. Останала ли е още поне малка част от тази романтика сред вас?

- Винаги е много по-лесно да се работи в романтична среда, защото тогава енергията е много по-голяма. Когато е романтичният период от връзката с една жена например, то също енергията е много по-голяма, трудното става, когато се подпише граждански брак и се заживее заедно дългосрочно, вече трябва да се мислят решения за съществуването на семейството и за неговото развитие. Така е и в политиката – когато имаше романтика, имаше страст и СДС беше на върха на вълната. Когато бяха постигнати основните стратегически приоритети за България именно от СДС, тогава някак си останахме без кауза, както и други политически партии. Именно намирането на нова кауза е предизвикателството пред Съюза на демократичните сили. Много по-трудно е сега. Аз лично искам тази кауза да е стандартът на живот на българина.

- В СДС-Бургас има ли седесари, останали верни на синята идея от нейните първи години?

- Има, и вие добре познавате например Тошко Иванов, който е денонощно в централата на СДС, Стоян Иванов, който може би е първият човек, развял синия флаг в Бургас, Христо Генчев и други - не искам да изреждам, за да не пропусна някой. Аз самият бях част от романтичния период през 1997 година – студентските вълнения. Много се гордея, че не съм сменил партията си.

- Как лично вие преценявате състоянието на местната структура, която през последните години се счита за една от тези, които са най-добре представени в страната?

- Това е една стройна и стегната структура. Не мога да лъжа нито себе си, нито хората обаче, че сме в добра кондиция. На практика на последните избори ние достигнахме дъното. СДС никога не е получавало по-сериозен удар, както и цялата десница. Останахме извън парламента, което през изминалите 24 години не се е случвало.

- След провала на изборите вие лично какъв мотив имате още, за да влагате енергия в СДС?

- Мотивите могат да бъдат два вида. Могат да бъдат кариеристични, свързани с някакви подбуди за бъдещи ползи. Такива мотиви е очевидно, че хората в СДС не могат да имат, защото изпълнителната власт на този етап е много далеч от нас. Остават емоционалните мотиви. За мен винаги ще остане спомена от уличните протести срещу правителството на Жан Виденов, битките, които десетилетия водим. Ние често си обсъждаме идеите ни за развитието на България, защото може да изглеждаме като Донкихотовци, но имаме виждания, които могат да бъдат полезни. Дали ще успеем да ги превърнем в дела, дали ще успеем да участваме в управлението на държавата – не мога да кажа. Но това по никакъв начин не може да ни забрани да се занимаваме с политика. При нас преди всичко това е емоция.

- СДС в Реформаторския блок няма ли да се претопи?

- Много е ясно кой кой е в Реформаторския блок, но като участваш в някаква коалиция е естествено да загубиш част от идентичността си. Това е смисълът от създаването на коалиция – да преглътнеш много неща, да сформираш политически субект, който да получи по-добър резултат. Няма социологическа агенция, която да не дава трето място на Реформаторския блок в момента – след БСП и ГЕРБ, което да гарантира присъствие в парламента. СДС и другите колеги от Реформаторския блок сигурно ще влязат в парламента. Притеснява ме от там нататък какво правим. Не искам да влизаме в безпринципни коалиции. Не искам тогава да правим сериозни компромиси със себе си. По-добре в опозиция да останем, но да си останем верни на себе си. Нямам опасения дали при едни предсрочни избори ще имаме национално представителство, напротив, убеден съм, че ще го имаме. Не това обаче е най-важното и винаги съм го твърдял.

- Да, но за това третото място в момента претендира и новата формация „България без цензура”. Заплаха ли е тя за вас?

- Всеки олигархичен проект в тази държава има шанс – за съжаление. Затова и трябва да се реформира държавата. Очевидно е, че още не сме достигнали още този модел на англо-саксонската демокрация, където това е изключено. Вижте - една кабеларка като СКАТ е на прага на парламента, благодарение само на една медиа зад  гърба си. А какво остава Бареков, който има огромен кръг медии. Така че лично аз мисля, че имат всички шансове да влязат в парламента. Това е проблемът на нашето общество – че подобни проекти имат шанс.

- Виждате ли се с лидерите на останалите партии в Реформаторския блок тук – в Бургас? Кога ще стане ясно как ще изглежда общата ви структура?

- Предстои пресконференция, на която ще бъде обявена структура на Реформаторския блок в Бургас. Аз лично не успях да участвам активно в тези разговори по здравословни причини (б.р. Марков лекува контузия на крака си), но знам, че колегите водят контакти и във вторник ще излязат заедно. Поетапно започва сформирането на всички звена на Реформаторския блок по места. Това не е завършена коалиция, все още текат много сложни разговори, нека да изчакаме още един месец, за да мога да кажа с чисто сърце: „Да, имаме една силна коалиция, която ще се яви на изборите”. Затова може би сега звуча малко по-резервирано.

- Налагаше ли се да правите големи компромиси помежду си?

- По места винаги се разбираме чудесно. Няма никакви драматични различия. Винаги големият конфликт идва от София. При съставянето на една коалиция обикновено местните организации губят суверенитета си, защото на практика в София се разпределят квоти, места, политики. Така че дори и тук да сме в най-прекрасни отношения с колегите, което мисля, че е факт – не се знае как ще завършат преговорите на национално равнище. Но аз съм оптимист, всеки прави компромиси и разговорите вървят.

- Какво ще пожелаете на седесарите, останали верни на партията, въпреки че в момента е далеч от парламента?

- Аз знам, че това са най-чистите хора, защото носят СДС в сърцето си и за които кариеризмът не е водещ. Ще им пожелая да са живи и здрави, на следващия рожден ден да са горди с една сериозна група в парламента и с прокарването на сериозни политики, които са добри за България.