ВКС се самоосъди заради бургазлия

Върховният касационен съд (ВКС) се е самоосъдил да изплати обезщетение на несправедливо вкарания в затвора Стефан Бонев. До тази уникална ситуация се стигна след изключително заплатен правен казус.

Стефан Бонев влиза за първи път в затвора през 1977 г. и с малки прекъсвания престоява зад решетките до 2006 година. Последните 8 години от престоя му в затвора обаче се оказват грешка на властите. За нея общо 25 000 лева солидарно ще трябва да платят ВКС, прокуратурата, апелативният и окръжният съд в Бургас по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

До тази невероятна ситуация се стига след като Бонев е обвинен на 21 октомври 1998 г., че е причинил смърт след нанасяне на тежка телесна повреда. Българските съд и прокуратура обикновено работят мудно, но не и когато става дума за граждани, считани за маргинали. На 2 февруари 1999 г. делото тръгва на първа инстанция в окръжния съд в Бургас и още същия ден той е осъден на 10 години затвор.

 Присъдата е произнесена, въпреки че Бонев се явява без адвокат и е разпитан само един прокурорски свидетел. Апелативният съд набързо потвърждава тази присъда, като не допуска свидетелите на подсъдимия да бъдат разпитани.

ВКС окончателно вкарва в затвора Бонев, въпреки че той протестира за нарушено право на защита. Бонев не само е осъден без адвокат, но протоколите по делото показват, че е влязъл да изтърпява наказанието си на 27 ноември 1998 г. – над 2 месеца, преди още да бъде осъден на първа инстанция и само месец след извършването на предполагаемото престъпление.

През 2000 г. година "вечният затворник" подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България. Европейските магистрати решават делото шест години по-късно, а държавата е осъдена за нарушено право на защита.

Главният прокурор тогава (Борис Велчев – бел. ред.) получава делото и сезира Окръжния съд в Бургас с искане за спиране на изпълнението на наказанието. Така Бонев излиза на свобода през 2006 г., след като е излежал 8 години, 1 месец и 9 дни от присъдата си. Делото е възобновено през 2006 г. и четири години по-късно Върховният касационен съд този път обявява Бонев за невинен, въпреки че през 1999 година постановява обратното.

Бонев завежда дело за обезщетение по ЗОДОВ, но искът му за 100 000 лева е отхвърлен като необоснован от окръжния съд в Ямбол и му се присъжда обезщетение от 25 000 лева. Варненският апелативен съд потвърждава това решение.

Любопитна е позицията на Върховния касационен съд по време на делото. На първите две инстанции процесуалните представители на ВКС твърдят, че върховният съдът не носи никаква вина за страданията на човека. ВКС пледира, че за всичко са виновни двете бургаски съдилища, както и че 25-те хиляди лева са твърде много за 8 години в затвора.

От справката по делото в същото време става ясно, че ВКС не обжалва сам пред себе си налагането на обезщетението от 25 000 лева, въпреки че преди това твърди, че то е несправедливо. Касационни жалби не внасят и двете бургаски съдилища. Единствено прокуратурата продължава да смята, че Бонев не трябва да получи обезщетение за незаконосъобразните действия на властите срещу него. Според държавното обвинение решението на съда в Страсбург, което е довело до възобновяване на делото му и до крайното му оправдаване, блокира възможността на човека да си търси обезщетение по реда на българския закон.

 Съдебният състав на ВКС отхвърля тези твърдения на прокуратурата, защото от делото на Бонев пред Европейския съд е видно, че той не е получил парично обезщетение, а единствено възможност за ново разглеждане на присъдата му. В крайна сметка съдиите от ВКС показват, че не са на същото мнение като адвокатите на ВКС и постановяват, че Бонев трябва да получи обезщетение за страданията си.