"Проблемът с бежанците" - златна жилка в пресъхналия резерв на правителството

Тогава се появи "проблемът с бежанците" и правителството попадна на златна жилка в пресъхналия си резерв от ходове. В петък премиерът Пламен Орешарски, чиято оставка искат близо половината българи, окачестви "въпроса за бежанците" като "най-важния за нашата страна в момента". На кръгла маса миналата седмица (уж с участие на посланици, за които не беше предвидено време за официални изказвания), представители на кабинета увериха, че бежанската вълна е "колосална" и многократно повториха, че ситуацията е наистина сериозна.

Въпросният проблем, който наистина никак не е маловажен, но не е и в мащабите, в които се опитват да го вкарат членовете на кабинета, е идеалната среда за разсейване на обществото, защото му създава фронт за още една морална битка, освен тази за начина, по който иска, или в случая - не иска, да бъде управлявано.

Посаждане

За "проблема с бежанците" се заговори плавно, за да не се досети драгият избирател, че той съществува от няколко години - откакто започна кризата в Сирия, а и преди това с бавните процедури, за всеки чужденец, потърсил помощ у нас. Бежанските центрове бяха препълнени и хората в тях живееха в ужасни условия дълго преди камерите да се насочат към тях в края на това лято.

След като усетиха потенциала, министрите, начело с вътрешния, заговориха за "опасност от нахлуване на терористи" и за лагери от затворен тип за бежанците, представляващи заплаха, преди изобщо да има контингент от такива хора и преди изкуствено насажданата ксенофобия да даде резултат.

 Всъщност огромното мнозинство от бежанците са безобидни жени и деца, които бягат, за да спасят живота си, повтори многократно еврокомисарят Кристалина Георгиева в опит да тушира нарастващата паника. Това също така не означава, че останалите са престъпници, макар че вероятно има и такива, за които, ако системата на прецеждане на границата работеше, щеше да се осигури място в арестите.

Покълване

Членовете на правителсвото натъртиха миналата седмица, че бежанците у нас са се увеличили с цели 200% спрямо миналата година. Не задълбочават обаче в това, че истинският удар поеха съседките ни и на фона на 700 хиляди бежанци в Турция и 500 хиляди в Гърция, нашите 9800 (по последни данни на МВР) просто бледнеят.

Макар че броят на бежанците у нас е малък, системата е натоварена отвъд предела си, защото нямаме инфраструктура и капацитет за това, обясняват политиците. Държавата наистина продължава да не може да сложи в ред нещата и да осигури нормален престой на тези хора, както и да ускори процедурата за документите им, както обеща.

В петък министърът на отбраната заяви, че безкритичното отношение към бежанците е също толкова осъдително колкото и ксенофобията, и сме длъжни да си направим сметката как тези хора натоварват здравната, образователната и социалната система.

Обаче ако парите бяха проблемът, нямаше да има проблем, защото по-голямата част са осигурени от ЕС, а не от държавния бюджет, както се спекулира от медии и свободни радикали, обслужващи интересите на правителството. Парите, които държавата плаща, идват от бюджета на Държавната агенция за бежанци - това са средства, които са предвидени точно за такива цели. От тях се отпускат и средства за здраве, като за няколко месеца едва 200 човека от центровете са се ползвали от услугите на здравната каса. Това, напомням, са хора, получили статут като на българи, т.е. наши съграждани. 

Условията, в които живеят бежанците - по няколко семейства в стая (ако имат късмет), или в палатки под открито небе - са предпоставка за разпространение на болести и натрупване на напрежение вътре и вън от центровете. Така проблемът се вкарва в омагьосан кръг - спекулациите за това колко са озлобени и опасни бежанците скоро могат да се превърнат в истина. Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят към теб, нали...

Резултатът

Напрежението, за съжаление, расте. Хората все по-ревностно вярват, че бежанците ощетяват по някакъв начин собствените им доходи, макар че това на практика не е вярно. Ревнуват, че за тях се отделя повече, отколкото за собствените ни бедстващи пенсионери и малцинства, макар че допреди да се заговори за "проблема с бежанците", колективно се подминаваха тези дългогодишни пропуски в страната ни. 

Стига да искаме, в момента имаме достъп до ресурси и опит от цяла Европа, защото рискът от хаос е видим за всички - не за друго, а защото управлението ни е лабилно и без капацитет. За капак и понеже сме "максималисти", допълнително подхранваме страха с митове и заблуди.

Това, което прави правителството е безотговорно, защото "проблемът с бежанците" ще продължи с години. Междувременно, за да спасят собствените си кожи, политиците ще насадят ксенофобия и предразсъдъци, които ще раздират обществото за много по-дълго време.