Официално! Бившата на Бойко Борисов купи рибното пристанище в Бургас от Петко Русинов
Рибното пристанище в Бургас вече е с нов собственик официално. Това е инвестиционното дружество CSIF (СИЕСАЙЕФ) на Цветелина Бориславова. В активите на новия собственик, освен кейовете, е хладилната база, както и всички сухи складове. Сделката вече е финализирана. Инвестиционните намерения са свързани с развитие на инфрастуктурата и създаване на нови работни места в Бургас.
По време на преговорите за продажбата председателят на борда на директорите на „Атлантик”АД Петко Русинов обясни, че акционерите са взели решение за продажбата, за да се освободят от дейностите, различни от производството, търговията и преработка на риба и рибни продукти, какъвто е основният предмет на дейност на група „Атлантик”.
Новата насока за развитие на бизнеса на дружеството е в изграждането на първото в страната тържище за прясна и замразена риба, каза изпълнителният му директор Ивайло Русинов.
Тържището ще отговаря на всички европейски и съвременни стандарти и ще се намира на територията на Бургас. Скоро започва и изграждането на базата.
Ивайло Русинов припомни, че за изтичащия програмен период 2007-2013 година има препоръка от Брюксел към ИАРА да бъдат изградени тържища за риба у нас, които да улеснят и регламентират първата продажба на прясна риба. Такива обаче до момента няма и рибарите са принудени да продават улова си направо от плавателните си съдове. При този вид търговия не може да бъде извършван качествен контрол и стоката е пръсната на различни места по Черноморието. Новото тържище e естествено продължене и в синхрон с общинския проект за рибарско пристанище в Сарафово. То ще предлага много услуги на едно място за улеснение както на едрите търговци, така и на крайните потребители. Всички те ще получават стоката си от първа ръка на атрактивна цена, обясни още Ивайло Русинов.
Фондът на Бориславова купува две фирми - "Фиш порт" и "Булджак". От отчета на "Фиш порт" за 2012 г. в Търговския регистър се вижда, че компанията е на печалба – 237 хил. лв. (след данъци). Спрямо предходната година, когато е била 363 хил. лв., тя намалява с 34.7%. Дружеството отчита спад и при нетните приходи от продажби за миналата година спрямо 2011 г. с 5.8%. За 2012 г. размерът им е бил 2.210 млн. лв. В годишния му отчет за миналата година пише, че "общото събрание определя състоянието на дружеството като стабилно". Там е посочено още, че компанията има дългосрочни задължения 488 хил. лв. "по договор за кредит от свързано дружество, който се обслужва редовно и не застрашава финансовата независимост на предприятието". В отчета се посочва и че "няма предстоящи сделки, които да са от съществено значение за структурата на собствеността ... на дружеството". Според поръчана от акционерите и разработена от мениджърите дългосрочна прогноза за развитието на компанията до 2015 г. очакванията са 10% годишен ръст на приходите.
Другата компания - "Булджак", има публикуван финансов отчет в Търговския регистър за 2011 г. От него става ясно, че дружеството е на загуба – 200 хил. лв., като се посочва, че това е "относително по-добър резултат от предходната година". Според същия документ общите задължения на дружеството са около 1.8 пъти по-големи от съществуващите му текущи активи, съобщава Зонабг.
Първият й съпруг също не е никак случаен човек, когото тя да е срещнала на студентска бригада. Това е Стефан, синът на Иван Абаджиев, първи секретар на ЦК на ДКМС, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния. Нищо случайно няма и в това, че бъдещата банкерка завършва висше образование в съседна Румъния, там работи баща й, после и свекър й, но избира малко отнесена специалност – философия. „Грешката” после е поправена в България, където дамата придобива и квалификация в сферата на международните икономически отношения. Което обяснява и появата й не къде да е, а в ИНКО, една от фирмите-филиали на могъщото по времето на соца научно-техническо разузнаване. Тази компания е създадена с една едничка цел - за реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии. Основаването й става със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. а името идва от първите срички на официалното наименование -"Индустриално коопериране" (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.
Освен за прескачане на ограниченията, фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Тоест, едни пари се изнасят в чужди банки и с тях се плаща на сътрудници навън, операция, известна с по-краткото си наименование „подкуп”. За да се гарантира секретност и успех на мисиите, въпреки търговските функции, щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв. "Хладилника" в столицата, където ходи и приетата без проблеми млада външна търговка на работа.
Само изброеното дотук стига, за да се появи един натрапващ се въпрос - при такава основа, какво ще е продължението, вече в условията на пазарна икономика и демокрация от български тип, позната ни до болка от вече близо четвърт век преход, на подобна блестяща за соцвремената характеристика?
Модна икона за 2009 година, най-богатата българка според класацията на финансов всекидневник през 2010 година, банкерка от 2001 година, която придобива една банка, продава я както се продава стар автомобил и купи друга, собственичка на куп зашеметяващи недвижимости в София и най-престижните курорти на страната, жената, която държи лъвски дял в соларните инсталации, така „неочаквано” достигнали 50% ръст на мощностите само за година-две, най-влиятелната жена у нас според „Форбс”- България - списъкът може да бъде продължен още дълго. Общото между всички тези титли, определения и просто констатации за богатство и власт е името – Цветелина Бориславова. Или както твърдят запознати с началото на нейния доста интересен, но и поучителен житейски път през вече далечната 1958 година – Цветанка Карагьозова.
Най-отличителната черта на тази типична за прехода ни бизнес дама не е една, тя просто съчетава в себе си всичко онова, за което се пише, говори и коментира от близо 25 години в малкото българско обществено пространство за преразпределението на властта след 1989 година. Ако искате определение за това как в България след тази година се стига до богатство, власт и при това без да се влиза прекалено в центъра на медийното внимание ,просто кажете името й - това е достатъчно.