Гледаш го на вид мъж, а то червена бабичка по същество
Помните ли комбайнерката Радка Налбантова, партбоската Нора Ананиева, ветеранката Цола Драгойчева? Не жени, а монументи.
Те олицетворяваха властта на комунистическата партия чрез едрогабаритност, бойкост, матриархатност. Бяха мащабни фигури, носещи и на бой, и на други работи със сръбска музика. А днешните червени бабички, олицетворяващи властта на соцпартията, кои са? Рапърът Мишо Шамара, плейбоят Мартин Захариев, държавният служител Петър Волгин. Все пичове!? Как така за някакви си двайсетина годинки преход към демокрация монументът на червената власт загуби вторичните си полови белези?
И защо? Еманципация. Унисекс тоалетни. Гейпаради. Това ще да е част от причината за травестирането на червения социум. Жените възмъжаха, мъжете се оженчиха. Дялкането на партийци от гранитен блок се видоизмени във ваене на службаши от мокър пясък. Преди Радка Налбантова искаше да омиротворява разбунтувалата се София чрез кървава жътва с комбайни. Сега Мишо Шамара просто псува протестиращите срещу БСП. Разликата е не само в мащаба, а и в целите.
Днешната червена бабичка не иска да жъне глави в името на светлото бъдеще, тя просто словоблудства за подслаждане на еврофондовото настояще. Идеологическото битие на комбайнерката е толкова нетрайно. Докато фискалното битие на Шамара е вечно.
Паричният хормон травестира червените бабички от идолоподобни женища в хамелеонстващи партийни тарикати.
Мишо Шамара, Мартин Захариев, Петър Волгин днес играят ролята на червени бабички, утре Мамона може да ги мотивира да влязат и в ролята на сини дядовци. Въпрос на счетоводство, не на вяра.
Функционираща пазарна икономика.
Демокрация, Баце!
Прави са пичовете. Какъв е смисълът да браниш климактеризирани идеали, когато можеш да консумираш депутатски кюфтета?
Ето затова Радка, Нора и Цола изуха кюлотите и навлякоха боксерки.
Гледаш го на вид мъж, а то червена бабичка по същество. Но модерна червена бабичка, глобална, еврофондирана. И на ляво върти, и на дясно суче. Всякак го може – и отпред, и отзад, и странично…
Мултифункционални червени бабички.
Кое му е хубавото на този нов партиен вид? На първо място той не произвежда разрушителни революции. Най-голямата поразия, която е в състояние да направи, е да предизвика поправима финансово-икономическа криза. Мултифункционалната червена бабичка е гъвкава, контролируема и прогнозираеума. Почне ли да зацикля, сменяш й някой чарк и я програмираш за друго действие. Докато, я си спомнете, можеше ли да се преформатира партийна икона като Цола Драгойчева, бог да я прости?
Другото хубаво на новия партиен вид е, че е сравнително безопасно използването му. Можеш да го купиш, можеш да го продадеш, да го замразиш, да го активираш… Можеш да го моделираш – от жена- мъж, от лингвист – физкултурник, от бедняк- милионер, според както налага конюнктурата…
Предимство на мултифункционалната червена бабичка е и нейната еволюционна жизненост. Практически тя е неизтребима като хлебарките, приспособима и устойчива на всякакви социални климати. Само трябва да можеш да я манипулираш. А това е лесно. Особено когато притежаваш търговска банка с държавен ресурс, медиен монопол, възможности за бизнесмонопол, а и за политически монопол. Това са перфектните условия за въздействия върху популацията на червените бабички.
А най-голямото еволюционно предимство на червените бабички е, че те могат да обитават и други партийни ареали-сини, оранжеви, кафяви…
Те са навсякъде бе. Навсякъде, където вирее далаверата. Гледаш го националист, а той прави содомитски секс с антибългарска партия. Бре!? И такова животно има-червена бабичка с кафяви кюлоти в ролята на обикновен педераст.
Най-лошото на мултифункционалната червена бабичка е, че няма чувство за мярка. Убийствено лакома е. Ще обсеби всичко и когато няма да има какво повече да завладява, ще почне да се самоизяжда. И точно в такъв исторически период от торта на червените бабички може да покълне новият Левски.
За да бъде обесен, естествено, скоропостижно. Но и за да поддържа надеждата, пардон илюзията, за свобода.