Стотици изпратиха Тодор Батилов – един от малкото достойни мъже на Бургас

Съпругата Ирина и двете му деца Весела и Костадин дълго приемаха съболезнования в траурната зала на гробищата

Ключови думи: Тодор Батилов, Стефан Цинцарски, Станислав Станилов, Валентин Касабов, Елка Стоянова

Стотици близки, приятели и последователи изпратиха в последния му път забележителния бургазлия Тодор Батилов. Изключително силният му дух не успя да се справи единствено с тежкото онкологично заболяване, с което води битка повече от 5 години и вярваше. Той дълбоко вярваше, че дори ракът може да бъде победен.

Репортер на Флагман видя, че край затворения ковчег приятелят му Стефан Цинцарски поставя нова водолазна маска. „Може и да му трябва, знае ли се? Тази сутрин събрахме момчетата и се гмурнахме край Созопол заради Батката“, каза Цинцарски.

Освен представителите на морското оббществото, на траурната церемония видяхме политици от различни украски – ексобластният управител Константин Гребенаров, депутатът от Атака проф.Станислав Станилов, лидерът на НФСБ Валентин Касабов, шефката на РИК Елка Стоянова, бивши и настоящи магистрати, полицаи, академичното ръководство на БСУ, негови студенти и приятели от детството.

НФСБ, СКАТ тв и в.Десант дойдоха с венци, за да почетат големия патриот и човек Тодор Батилов

След поклонението в една от централните алеи на гробището за тежката загуба Любен Дилов-син заяви следното: Не мога да осъзная липсата му, защото Батката е толкова вулканично обичащ живота човек. Не мога да повярвам, че го няма. Той така заразяваше всички с вярата, че няма невъзможни неща и че можем да се справим с всичко, че всичко можем да победим. Колко пъти се е връщал от оня свят през последните пет години, вече се шегувахме с него: Батка, вземи реши какво ще правиш най-сетне. Буквално преди 10 дни се смяхме по телефона по тази тема. Изключителен човек, който те кара безумно да обичаш живота, защото самият той живееше на 100 процента за другите. Свикваш с това и сякаш то е естествено, нормално. Може би така трябва да живеем. Той намираше време за абсолютно всеки - за моята приятелка, с която се е виждал два или три пъти, си пишеше всеки ден. Сега тя е тук – седи и плаче неутешимо в колата, няма сили да стигне до гроба му. Прати си отделно нейните цветя. Изумителен - който се е докоснал, го е запомнил завинаги и точно за това той ще живее още дълго с нас.

Коментара по темата

kemal go6o

23.09.2013 20:13:56

отиде си едно от многото дсета на руското кагебе о6те деистжа5то

kemal go6o

23.09.2013 20:10:57

женаму се казва ирина да6теряму весела а синаму дидо пак несте в4ас от флагмант

Han Solo

22.09.2013 19:49:11

Искрено вярвам, че там, където отиваш, Бате, ще има гълъби, че там ще те чака твоя любим ястреб, както и едно безбрежно синьо море, което чака да те прегърне...

Баба Миче

22.09.2013 17:49:38

5 години преживяемост на онкоболните .......това е

Киров

22.09.2013 17:05:06

Почивай в мир учителю! Ти ги разбираше нещата.

Добави Коментар