Бабата на Рафи - най-старата скаутка у нас

В пловдивския квартал, където живее, всички я знаят като бабата на Рафи Бохосян, победителя от първото издание на музикалното състезание “X фактор” и шоуто “Като две капки вода”. 92-годишната Мадлен Басмаджян обаче има не по-малко достойнства от внука си. Тя е най-възрастната скаутка в България. Наскоро двамата бяха заедно на лагер на Мальовица.

“Нощувахме в хотел. Няма ги вече ония времена с палатките”, отбелязва с носталгия пенсионерката. Още на 9 г. станала член на арменската скаутска организация “Хоментмен” в града на тепетата. Мадлен твърди, че времето, прекарано в нея, е най-хубавото в живота . Паметта  е изумителна и тя без усилия се връща в миналото.

“Бяхме събрани деца и младежи до 18 години. Имахме си клуб, където марширувахме и пеехме арменски революционни песни. На игрището пък провеждахме олимпиади по спортна гимнастика, овчарски скок, хвърляне на гюле и копие”, разказва пловдивчанката. Правели тежки преходи на диви места, но никой не се оплаквал.

“За тоалетна и баня не можеше и да се говори. На един от лагерите ни край Владайската река михме чиниите в нея и се перяхме. Водата отнесе половината ни посуда и дрехи. От близкото населено място после идваха да ни връщат чорапите и бельото”, смее се бабата на Рафи.

Сборовете обаче невинаги преминавали без инциденти. През 1941 г. скаутите от “Хоментмен” се били разположили в Бойково. В гората на пловдивското село избухнал голям пожар и момчетата хукнали да помагат при гасенето. Били на не повече от 15 г. На сутринта си дошли обгорели. Кметът пристигнал същия ден с подаръци, а вестниците ги нарекли герои.

“Скаутството ни учеше не само на издръжливост, но и на дисциплина, самоконтрол, отзивчивост, уважение към по-възрастните. Всеки ден трябваше да правим по едно добро нещо, което отговаряше на възелче на връзките на шиите ни”, казва Мадлен.  Тя е била командир на един от отрядите - “Синчец”. Седемте момичета в него станали най-добрите приятелки. Заедно с момчетата давали нощен караул, като се сменяли през два часа. Нямало хленчения, смятали за чест да бдят над съня на другите. Всички най-много се радвали на лагерните огньове, около които пеели и се забавлявали.

Бабата на Рафи останала в “Хоментмен” до 1945 г., когато организацията била разтурена, тъй като управляващите тогава я таксували за фашистка заради десните убеждения на родителите на скаутите.

“Взеха ни всичко - клуба, игрището, палатките, парите от общата каса”, спомня си пловдивчанката. Баща  също бил смятан от новата власт за ненадежден елемент. Затова направили обиск в дома на семейството. Не намерили нищо. Същия ден изчезнала и скаутската униформа на Мадлен. Тя предполага, че майка  я е изгорила, за да не си навлекат главоболия. Останал само коланът с надпис на арменски, който гласи: “Издигни се, издигни и този, който е до теб”. 45 години след тези събития “Хоментмен” отново била възстановена. Бабата на Рафи запалила внука си и от 2-3 години той също е скаут. Присъствал на клетвите на новоприети членове и връзвал връзките им.

Мадлен отчита като свой принос любовта му към песента. Самата тя в продължение на 60 г. е била в църковни и смесени хорове. Знае над 100 арменски песни.

“Когато Рафи беше малък, много съм му пяла. После пък той ми пееше, когато им ходех на гости в Бургас. Карах го да изпълнява парчета на Франк Синатра и Фреди Меркюри”, обяснява баба му. По думите  внукът  често отпускал глас под душа. Изявявал се в арменската църква в морския град заедно с по-големия си брат Вахан.

Още като ученик победителят в “Х фактор” се ориентирал към музиката - свирел на барабани, работел като озвучител. Ходел обаче и на пазара да продава зеленчуци, не се срамувал от никакъв труд. Според баба му неговите най-хубави качества са, че е естествен и винаги усмихнат.

“У него няма фалш. Трябва да се пази да не се възгордява. Засега това не се е случило”, твърди Мадлен. Тя следи с трепет всичките му изяви. Снимки на Рафи има навсякъде в дома  - на телевизора, по секциите в хола, в коридора. На вратата на спалнята е залепен негов плакат.

“От Рафи искам само да си пусне косата. Като дете имаше невероятни къдрици.  Хората се спираха да го галят по главата”, казва баба му.

Връзката между нея и талантливия младеж е специална. Двамата се разбират от една дума. Рафи обичал да я глези с шоколадови бонбони. За последно го е видяла на рождения си ден на 31 август. Той дошъл в Пловдив и я завел на ресторант.

“Това момче непрекъснато ме изненадва. По телевизията го гледах как умело се справя в кухнята”, радва се възрастната жена.

Според нея той се научил да готви от другата си баба в Бургас, която го отгледала. Споминала се преди няколко години. Сега Рафи бил цар на магданозените и спаначените кюфтета, правел и вкусна баклава с шамфъстък. Когато посещавал пловдивската си баба, искал да му прави доматена супа, тъй като много я обичал.

“Не му липсва апетит, а като дете трябваше да строявам на масата цяла армия войници, за да го накарам да хапне някой залък”, спомня си Мадлен.

Самата тя също е претенциозна към храната. Напук на всички писания за полезността на чесъна го е изхвърлила от менюто си. Суров лук в салатата няма.

“Затова и не съм пораснала много. В гимназията бях най-ниска и винаги бягах от манифестации, защото все ме слагаха на последната редица”, шегува се дълголетницата.

Тя не е спазвала познатите принципи за добро здраве и дълголетие. Като млада е пушила, сега от време на време се случва да припалва цигара с кафето. Алкохол пие рядко.

“Най-много ми липсва това, че живея сама и около мен няма хора, за да разменяме мисли”, казва бабата на Рафи.

Спомня си с носталгия времето, когато е била помощник-фармацевт в голяма аптека в Пловдив. С колеги коментирали книги, ходели заедно по културни събития и в чужбина. Мадлен е обиколила много държави. Била е на кулите близнаци в Ню Йорк, които бяха разрушени, посетила е и Лос Анджелис и Лас Вегас. Най-близките  роднини в момента живеят в САЩ. Често  се обаждат по телефона и дори  пращат желе на прах с различни аромати.

“Доволна съм, че като по-млада отидох на 2 круиза. Единият беше от Истанбул до Монте Карло, при другия видях Русия, Англия, Швеция, Норвегия”, обяснява бойната пенсионерка. Съжалява само, че не успяла да иде във Виена и в Париж. Сега не се наема да пътува.

Бабата на Рафи е изключителна жена. Сърдечна и отзивчива. И на тази възраст успява да се поддържа. Винаги е със стилни дрехи, с прическа и с поддържан маникюр с пастелен лак, коментират съседите.

Мадлен посочва, че човек не бива да изоставя външността си независимо на каква възраст е.

“Обичам хубаво облечени хора. Драго ми стана, като видях по телевизията Рафи с вратовръзка и костюм”, казва жената. На близките си още отсега е поръчала да я изпратят в последния  й път със скаутска униформа.